РОЖЕН
сонет
превод: Кирил Маджаров
Бурен вятър вее. Вдига зърнест сняг,
като змей го свива на вихрушки,
в гънките на дебрите хайдушки
зъзне звяр и мре пропаднал там човек.
На виелиците леденият бяг
ден и нощ побратимява с бури -
и ахряне - колибари псуват,
свили се от глад под празното небе.
А прекъснал сън помръзнал, вледенен,
в танца на виелиците ослепен
и от трясъка на паднал бор тревожен
в мрака снежен, непрогледен, разярен
хвърля и натрупва лют и гневен Рожен
глутница от преспи с вой на вълк ранен.
——————————
в. „Родопска мисъл”, г. 6, бр. 11-12, 10 март 1938 г.
