Петко Тотев

Старобългарските азбуки - глаголица и кирилица - са свещени (сакрални). Още Черноризец Храбър, старобългарски писател от края на IХ и началото на Х в., в сказанието „За буквите” (О писменехь) обяснява защо това е така.

Свети люде са създателите на писменост, послужила за разпространение на християнството на север, изток и запад от Константинопол и Рим.

Свещено е делото, оповестило, че Словото Божие може да се слуша и да се изписва на всеки език. Свещени са сетнините на широко и все по-широко разпространение на просвета и култура.

В сакралността на 24 (11) май влиза и изкуплението - още от първите гонения на светите солунски апостоли до избиването и продаването по робските тържища на техни преки ученици.

Всяко проглеждане към истината изисква готовност да се заплаща неимоверно висока цена през всички времена. Така например освободена България изкупува възрожденския празник 11 май с гибелта на благородника Алеко Константинов - Щастливеца, който ни съветва да оставим своята жажда за злато, своята жажда за власт, суетното си стремление за първенство, ядовитото си перо.

Той надмогва смъртта навръх свещения празник и възкръсва с целебна усмивка.

Дисертацията на юриста Алеко Константинов за правото на помилване у писателя Алеко Константинов се превръща във великодушие - същото великодушие, което Апостола на свободата изисква от всеки работник за делото.

Когато казваме, че 24 май е празник на учителите и учениците, склонни сме да мислим за училища, университети, школи.

Свещеният ден говори повече. Има старобългарско название Свети Седмочисленици.

По този начин са събрани заедно учителите св. Кирил и св. Методий и техните свети ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Блажен е всеки език, който намира думи за събиране на учители и ученици, за насочването им към единодействие с духовна цел!

Натрупаният свещен смисъл на празника 24 (11) май е съкровище неизмеримо, несъпоставимо и с най-богатите сейфове на материалното имане.

Да се разпространява Словото при всякакви условия - и при най-неблагоприятните - ето свещеният завет на солунските равноапостоли, съпокровителите на Европа, във времена на дехуманизация и непризнаване на нищо свято.

Робските пазари продължават да действат. Там се продават за най-груба физическа работа и възпитаници на най-различни книжовни школи.

Нека да не гледаме само трагично към този факт. Все остават недоизбити и непродадени ученици и учители.

И названието Свети Седмочисленици достига чак до наши дни - началото на третото хилядолетие след Христа.

в. „Дума”, 24 май 2002