Петър Сиротов

На 22 ноемврий се навършиха осем години от смъртта на писателя Тома Измирлиев. Ние навремето с интерес очаквахме излизането на хумористичните вестници и приложения, за да прочетем нещо от Фома Фомич.

И не се излъгвахме, защото в почти всички тогава излизащи вестници се печатаха негови злободневни фейлетони и оригинални вицове.

Ние четяхме и се смеехме от сърце, защото той предаваше всичко това така правдиво, просто и непринудено. Не минаваше да не пощипне със своя сарказъм и тогова, който в мътна вода риба лови.

Но въпреки това, всички го обичаха, обичаха го, защото беше човек.

С ранната му смърт българската хумористична литература загуби един надежден и плодовит писател.

Ежедневно под перото му се пластяха страници, които ако се съберат в отделни томчета, ще се види колко е бил трудолюбив.

И в последните дни на своя живот , когато лекарите се суетяха над него, той написа разказа „Без диагноза”, който се напечати в хумористичната страница на в. „Утринна поща”, която той дълги години редактираше, когато беше в Хасково, а след преместването му в София, продължаваше да й сътрудничи.

Той беше много скромен и затова приживе той издаде само две книги: „Премеждия” - весели разкази и фейлетони и „Смях и сълзи” - хумористични стихове.

След неговата смърт из-во „Хемус” издаде в угледно томче избрани съчинения на Измирлиева под надслов „Хумор и сатира”.

Днес, когато ноемврий пак намръщи чело и оловни облаци лениво се влачат по небосклона, спомняме си за този високодаровит хуморист.

Ние се прекланяме пред паметта на писателя Фома Фомич.

——————————

в. „Литературни новини”, г. 3, бр. 18, 15 декември 1943 г.