Кирил Маджаров

Аз знам - не трябва даже да се пише -
ти храниш се с картофи, ръжен хляб;
уж въздуха планински дишаш,
а пак си охтичево блед.

За теб животът е мъчение
и нямаш радост нито миг;
към всички земни развлечения
потъпка вътрешния вик.

Живееш пръснат из баирите,
тъй както в каменния век -
и няма знак, следа, ни диря,
че си съвременен човек.

Тъй хубава е планината
и пълна с въздух и простор!
Но ти убит си от теглата,
без път е личният ти взор.

Но не оплаквай своя жребей,
днес няма нужда от сълзи;
не виждаш ли, че срещу тебе
изпречва се гранитен зид?

А гордо повдигни главата,
влей кръв във своето сърце!
Тогаз доволен на земята
съзрял би собствената цел.

——————————

сп. „Хоро”, г. 1, бр. 18, 10 ноември 1936 г.