Стоян Михайловски

*
В душите кал и локви… Чудни нрави!
Кал, локви на мегданя… Чудна зима!
Но на мегданя ли или в душите, -
незнайно е где повече кал има!

(Януарий, 1895)

——————————

*
Нищожното това чилече стана
голям човек, - и почна да бесува…
От пъпчица - нищожна уж - тъй също
зъл цирей най-подир се образува…

——————————

РЕКЛАМОМАНИЯ

Препълнени са нашите журнали
с реклами дълги за Първановий талант,
сега поне, ний всинца сми разбрали,
че… между мравките щурецът е гигант.

——————————

*
Да можеше Холерата субвенция да дава,
намерил се би вестникар така да я възпява:
- Холерата не умьртява,
а от живота изцерява!

——————————

ЗА ЕДИН ДЪРЖАВЕН МЪЖ

За да ви кажа, че Първан краде, бесува, лъже,
два стиха стигат… Ритмата сама дохожда: въже.