ПОРОБЕНИ
Защо си тъжен? - Какви незнайни
беди тревожат живота твой?
Светът е хубав, широк, безкраен,
а ти във него си тъй окаен,
защо си тъжен, о, брате мой?
„Над нас се носи печал огромна,
неволя черна развява стяг;
ехиден враг ни жестоко гони
далеч да дирим в света подслони
и пуст остава домашен праг.
Посред неволи, посред страдание
вериги влачем из стръмен път. -
О, колко бури кипят в мълчание,
о, колко скрито в гърди роптание,
и колко сълзи в наший кът!
Напусто греят нивята в злато,
бунтовна мъка над тях ридай.
Напразно свети над нас небето,
обвито в мрак е и в скръб сърцето,
обвит в мрак е и родний край.
Не виждаш вече лица засмяни,
не чуваш вече да пее глас;
надежди плачат във кръв обляни,
в сърца ни зеят дълбоки рани.
Смили се, Боже, смили за нас!
Дедите нявга ни завещаха
да пазим свято тоз роден край,
във него наште бащи живяха,
за него в славни борби умряха,
за него плача, о, брате мой”.
——————————
сп. „Стефан Караджа”, г. 3, бр. 5, Варна, 15 юли 1933 г.
