Христина Стоянова

Ти чашата до дъно изпи
о, Майко вечно свята и велика,
със свойта скръб вселената смути
и огън в преизподнята изблика.

Чрез жалбите на майчино сърце
Бог възвести деня над тъмнините,
обвила кръста с немощни ръце,
изплака ти на целий свят сълзите.

Но… в призори
на третий ден Синът Ти свят възкръсна,
с любов и мир светът се озари
и мракът над земята се разпръсна.

Изнизаха се векове и днес
все същий мрак сред хората витае,
с вражда и мъст, като из тъмен лес,
човешкий дух без Божий страх блуждае.

О, чуй, света Дево, нашите молби,
от скръб и жал горят ни сърцата,
за рожбите ни милост измоли,
отново прати Сина си на земята.

——————————

сп. „Братско слово”, год. X, кн. 7-8, 1940 г.