ПЕЧАЛ
На Ив. Вазов
Не плаках аз по твойте синове, родино свята,
не плаках, майко, аз по тях,
кога - един след друг -
през тъжна есен ги видях,
един след друг,
политнали на твойта дивна мощ с крилата,
отлитаха на юг.
Защото знаех аз, родино, бащин край какво е,
що значи, майко, родна чест,
какво се дълг зове;
защото знаех - роб злочест
на не едно, на не едничко чадо твое
с кръвта доби ще свободата,
а с много братски гробове…
Но днес аз плача безутешно, днес, защото зная,
защото, тъжна майко, знам,
че всеки свиден братски гроб
е гавра днес на подлий враг,
че робът пак е роб.
И моя плач, и мойта горка скръб по теб, родино,
покой не дават те на мен…·
И нощ ще бъде моя ден
и аз ще бъда тъжен вред,
доде не видя тебе пак
велика, мощна, възродена,
велика, майко, кат напред!…
——————————
сп. „Българска сбирка”, брой № 3, 03.1915 г.
