Владимир Демидов (Владимир Изотович Демидов), руски писател - поет и публицист, е роден през 1932 г. в гр. Горловка, Донецка област. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Кочегарка” през 1948 г. Работи като общ работник, завеждащ клуб, журналист и литератор. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1959). Публикува поезия и проза във вестници и списания като „Правда”, „Комсомольская правда”, „Литературная газета”, „Труд”, „Сельская жизнь”, „Огонек”, „Смена”, „Дружба народов”, „Москва”, „Нева”, „Дон” и др. Близо 20 години ръководи горловското литературно обединение „Кочегарка”. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1953), „Это вам, влюбленные” (1957), „Солнечные недра” (1959), „Солнышко подземное” (1959), „Дети пламенной земли” (1961), „Беспокойство” (1961), „В краю огня” (1963), „Листья начинаются с корней” (1966), „Апрельское утро земли” (1967), „Обновление” (1968), „Огонь глубинный” (1970), „Моя биография” (1976), „Минута молчания” (1972), „Травы детства” (1980), „Высоты и глубины” (1980), „Шахтерское братство” (1981), „На расстоянии любви” (1981), „Благодарение” (1984), „Стихи” (1986), „Равноденствие” (1987), „Избранное” (1990), книгите с повести „Детям нужны отцы” (1964), „Алешкино лето” (1968), „Мужайте, юные” (1969), „И вечный бой” (1969), сборника с очерци „Подземная Жар-птица” (1967) и др. Умира 4 октомври 1999 г. в гр. Горловка.

Публикации:

Поезия:

СЪДБА МИНЬОРСКА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 176 март 2025