НЕРЪКОТВОРЕН ПАМЕТНИК
Ние сме рожби на гората и планината. Оттам онази взаимност, тъй трогателно изразена в народните песни: булката разкрива съкровените си болки на гората, планина и гора подкрилят юнака, жалят и пеят за него.
Българинът винаги е имал слух и сърце за планината. Пукне ли пролет, наметне ли старият Балкан зелена долама, шепотът на младата шума е зов към волен живот, и нему се отзовава всяко сърце, дори онова на свидливата за рожбите си майка.
Стояне, синко Стояне!
Черна се гора развива,
мами се сърце налива
като червена ябълка.
Повивай, синко, байрака,
набирай отбор юнаци.
Тече реката на времето, изнизват се години, столетия - и зовът на свободата все по-явствено зазвучава през смътния шепот на шума зелена.
И нямат чет горските пилета, подлъгани от тоя сладостен зов, за да оставят кости по сенчести усои и ведри върхове и да напоят с кръвта си семената на легендата.
И като чудна птица лети от сърце до сърце песента за подвига и подготвя копнеж по волност у цял народ.
Така през личния устрем към воля и мъст се стига до закрилничество на народа, узря идеята за бунтовничество, за да премине през Левски в организирана борба, най-ярка рожба на която бе Априлското въстание.
В духовния въздух на гората и на хайдутството се роди това чудо в нашата история, и то ще си остане чудо за сърцето, което не разбира от студени анализи и не вярва, че дух може да се роди от изкуствени построения и сметки.
Не само в последните подготовки, в близките до въстанието факти трябва да се търси обяснението на това всенародно пиянство - вековна люлка е люляла буйното и безумно отроче; вековна жажда за живот е кърмила това безразсъдно посягане към слънцето на свободата.
Народът, който не се е кръстил в кървав подвиг за свобода, е без връзка с битието, без общо духовно огнище. Българинът много пъти е писал с кръв по земята си, но всички писания бледнеят пред огнената поема на Априлското въстание.
В него духът на свободата достигна величав връх, до който на поклонение се стигна не с хладен разум, а с отзивчиво на живота сърце.
Погрешна стъпка ли е било Априлското въстание, както искат да изкарат някои, безумие и заблуда ли? Нека то да е било и заблуда - днес тази заблуда е нашата най-крепка истина, крайъгълен камък в сградата на трета България.
Нека то да е било безумие - в него днес е целият народностен разум. Тук е неръкотворният пантеон на българския дух, чакащ ръкотворно изображение. Тук е съборът на великите сенки, осмислили българския дух чрез смъртта си.
Тук е нашето животворно огнище и от неговия огън ще получава топлина всяко българско сърце, което иска да тупти по български.
Априлското въстание е действително най-голямото чудо в нашата история и ние трябва да го запазим като такова, без накърнен ореол, напротив - да засилваме величието му.
В дни на изпитание ние винаги ще се обръщаме към него, за да черпим патриотичен разум от неговото „безумие”, да намираме сили за подвизи свръхсилни.
Поклон на неговите творци до най-далечните предходници!
Гората пак пролетно шумоли. И в нейния шепот пак се дочува легендата за непокорната воля, проправяща си пътя през пречки извън себе и през собствени заблуди, за да стигне до ясната и свята цел: „Освобождение общонародно”.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 13, бр. 16-17, 10. 04. 1941 г.
