Виолета Бончева

Покълна в очите ми сняг
сияен и мек, и въздушен,
застана пред къщния праг
и легна под клепките сгушен.

Пристигна на едри кръстци,
помъкнал на гръб бели купи,
гората със снежни венци,
дърветата с топли хралупи.

Очаквана бяла вълна,
измолено чудо от свода!
За пръв път ли виждам снега,
че скачам от радост до Бога?!

За пръв път ли тръгвам сама
и следвам фъртуната бяла
с звънтящи камбани в кръвта
от детски възторг полудяла!

Обръщам нагоре очи,
под ботите преспата хрупа…
А сводът потайно мълчи…
Но щедър е - трупа ли трупа!

17.02.2025