СПОМЕН ЗА ЛЮБОВТА
СПОМЕН ЗА ЛЮБОВТА
Vetus amor non sentit rubiginem*
Момичета така прекрасни,
пак идвате в съня при мен;
усещам топлите ви ласки
във есенния късен ден.
Защо ли лятото отмина?
Къде е оня нежен жест?
След листопада идва зима,
но топли любовта до днес.
В сърцето имената пазя -
нали съм бил със вас щастлив!
И в нощите, в дъжда и мраза
съм бил тъй млад, дори красив!
И писал съм - любов безумна! -
за всяка стихче от любов,
че любовта е просто чудо
и прави от човека нов.
Къде сте днес? Нима олово
налива Времето във нас?
Ще се познаем ли отново,
щом срещнем се по късен час?
Дали момичето със бръчки
ще види пак момчето в мен?
Или пък като суха пръчка
ще бъде всеки прегорен?
Все питам се, ала не зная.
Изминаха безброй лета…
Вървя уверен към безкрая
със спомена за любовта.
—–
*Стара любов ръжда не хваща (лат.)
ЖЕНАТА
„Жената е по-сладка от живота
и по-горчива от смъртта.”
Цар Соломон
Жената е създание прекрасно,
но някой си решил, че пол е слаб;
ала за всекиго сега е ясно -
мъжът глава е, но жената врат.
Че тялото главата управлява,
известно е от древни времена;
но шията главата направлява -
върти я тя на всякоя страна!
Така върви от памтивека вече.
А Ева била, знае се, жена -
Адам подмамила със две парчета
от ябълка, дарена от змия.
Тъй Раят бил загубен за човека,
а пък Адам сдобил се със жена -
закрачил по житейската пътека
и крачи още в нови времена.
Та тъй светът и днеска пак се движи,
а истина безспорна е това -
уж Ева до Адам си каканижи,
ала завърта мъжката глава.
Съгледал Парис в древен ден Елена
и я отвлякъл, пламнал цял от страст;
но после Троя била разрушена -
легенда само днеска е за нас.
А Марк Антоний, римлянин прославен,
от страст към Клеопатра пък пленен,
победата в морето сам удавил
и битката загубил в оня ден *.
А помни се и крал един английски,
отказал се от власт на тоя свят -
опиянен от страст към мисис Симпсън,
захвърлил скиптър и престол богат **.
Наполеон на свойта Жозефина ***
обърнал гръб, но сторил грях голям -
при Ватерло загубил и заминал
на остров да скърби и гасне сам.
Така жените все се подвизават,
но скучен ще е тоя свят без тях;
главите мъжки вечно управляват
и правят ги понякога за смях.
Но без жените джендъри ще бъдем
и сигурно - без род и потекло;
та искаме ли тука да пребъдем,
с жените нека сме в добро и зло.
И нека тоя свят да продължава,
че Бог е отредил така веднъж -
животът вечно да се обновява,
щом на земята са жена и мъж.
—–
* В морската битката при нос Акциум, Гърция, през 31 г. пр. Хр. флотата на Антоний е разбита от Октавиан Август, а по време на сражението Клеопатра бяга и Антоний поема след нея, като изоставя своите кораби.
** Крал Едуард VIII абдикира през декември 1936 г. в полза на своя брат, за да се ожени за Уолис Симпсън, американка с два предишни развода; двамата сключват брак през 1937 г. във Франция.
*** Жозефина (Жозефин дьо Боарне), първата съпруга на Наполеон, който е обсебен от любов към нея. Двамата нямат деца, което е причина Наполеон да поиска развод. Независимо от това, тя остава завинаги в сърцето му, но след нея кариерата му се преобръща. Твърди се, че последните думи на Наполеон на о. Света Елена са: „Армията, Франция, Жозефина…”
НИШКАТА НА АРИАДНА*
Препускат дните - ден след ден,
а нишката на Ариадна
се губи някъде зад мен
и връщане по нея няма.
Животът ни е лабиринт -
с надеждите и суетите
препускаме в безкраен спринт
и вярваме в заблуди скрити.
Че някъде почти на крачка
ни чака щастието там,
предсказано от стара врачка,
погледнала във нашта длан.
Във линиите начертана
била уж нашата съдба
и трябва да посегнем само
да хванем чудната мечта.
А после чака ни нирвана -
безоблачни, блажени дни,
в които скръб и болка няма
чак до дълбоки старини.
Теб, нишчице на Ариадна,
разплитаме те час по час -
душата ни е вечно жадна
да види скритото пред нас.
Но кой могъл би, тук роден,
назад кълбото да навие -
да почне пак от първи ден
и тъй Съдбата да надвие?
Началото си има край.
И става нишката по-къса.
Но кой могъл би да узнай
кога внезапно ще се скъса?
Легендата остава само,
Тезей се върнал пак назад -
тъй нишката на Ариадна
спасила го за тоя свят.
Легендата е още жива,
кълбото скрито е във нас
и всеки само го развива
от ден на ден до сетен час.
—–
*Ариадна - в гръцката митология дъщеря на критския цар Минос. Дала на атинския герой Тезей кълбо от червена нишка. По тая нишка той се върнал обратно през лабиринта, след като убил чудовището Минотавър.
