БЛАГОСЛОВИ ОНИЯ, КОИТО ТЕ МЪЧАТ
Великденски разказ
Пролетта беше в пълния си разгар. Дърветата, които дремеха сънно досега, избухнаха с невидима сила. Зелени листа, бели-червени цветове се надпреварваха да покрият голите им вейки.
Пойни птички кацаха мило по тях, закачаха се любовно и се грееха на топлите лъчи на светлото слънце. То плуваше радостно по безбрежния дълбок иудейски небосклон.
Йерусалим се вълнува. Отдавна вече жителите му се намират в тревога. Злобата на деня е Той - Иудейският Учител - Галилеянин.
- Провъзгласил се за цар, - каза старецът Несим Юда Менахе на съседа си фарисеин Давида Леви.
- Да, но първосвещениците няма да го оставят! - отговори жлъчно Давид.
- Казват, че го уловили…
- Уловили го и го набили!
- Съдили го пред първосвещениците.
- Съдили го, но не се признавал за виновен. Бил дързък невероятно. Първосвещеникът Каиафа си раздрал дрехите от мъка.
- Предал го някой от Неговите ученици.
- Вярно. Той е известният Юда от Кариот. Алчен за пари. Срещу 30 сребърника се подкупил и го предал.
- Казват, че Юда му бил един от любимите ученици.
- Вярно е. Другите от завист или по инстинкт, казвали на учителя си, че той ще му измени, но учителят не искал да слуша и го обсипвал винаги с обич и симпатия.
- Види се, да бъде верен на ученика си - да обичаме неприятелите и ония, които ни замислят лошо…
- Може би да е тъй, но факт е, че тъкмо той се подкупи и го предаде.
- Казват, че Юда възненавидял учителя си, защото обичал Магдалина Мария, а пък тя не му отговаряла с обич. Предполагал, че вината е у Иисуса и за туй му отмъстил. Може би, да е тъй; но Той ще виси днес на кръста.
- Ще го разпнат ли?!
- То се знае. Такъв самозванец трябва ли да бъде между живите и да вълнува населението? Шарлатанин, тръгнал да лъже, че е Син на живия Бог, а пък всъщност е магьосник и фокусник. Ще го видим днес, какво чудо ще направи на кръста…
Мълчание. Въздишка.
- Безвреден беше. Тълкуваше писанията по своему, но учеше добре…
- Да не си и ти от тях?!
- Не, но никому зло не направи, а напротив - караше хората да се разумят и възродят и ги предизвикваше на добри мисли и дела…
- Въставаше против старото и туй-то! Докато старият закон повелява да отвръщаме на злото със зло, Той учи обратно, казва: „Отвръщайте на злото с добро”. Възможно ли е това? „Прощавайте, казва, на ония, които ще ви съгрешат не един път, ами винаги! Да се чудиш и маеш! Да простиш веднъж, два пъти, разбирам; но да прощаваш винаги и на неприятелите да правиш добро, - никакъв ум не може да го побере!… „Не се противете за злото”, казва! Нас ни тиранизират чужденци, а Той ни учи да търпим и да не се противим! Възможно ли е това? Не. Той е лъжеучител, той е подкупен от римляните, той трябва да бъде наказан!…
Мълчание.
- Не зная дали не ще извършим грях…
- Никакъв грях! Със стотини умират от насилствена смърт, нека и той умре. Неговият грях нека падне над нас и на главите на нашите деца…
Мълчание.
- Ами кога ще го разпнат?
- Днес след обед. Ще го видим дали не ще се противи на злото и дали ще прости на враговете си…
А той наистина не се противи на злото. Когато Юда Го поздрави и Го целуна, Той му отвърна със същото. Един от учениците Му изкара нож, за да попречи на войниците да Го откарат, но Той погледна кротко на Своя ученик с тъжните Си дълбоки, като море и безгранично проницателни очи и му рече укорно:
- Петре, скрий ножа в ножницата си! Защото, който подига нож, от нож ще умре!…
И взе отсеченото ухо на невинния римски войник, и го тури на мястото му. И то стана здраво и невредимо, както си беше.
И си мислеше: „Трябва да се изпълни писаното от пророците, трябва да докажа, че онова, що уча, може да се прилага и в живота…”
* * *
Слънцето се бе спряло на една точка на безбрежния син небосклон и сякаш не мръдваше. То гледаше тъжно и светлина омайна пръскаше по всички страни. Жегата бе голяма.
Тя обаче, не попречи на суетния народ да нахлуе по улиците, да се събира на тълпи и да върви бързо по известна посока.
- Водят го! Тичайте, водят го!…
- Кого?! - попита старецът Несим Юда Менахе и трепна.
- Иисуса Назореанина. Тоя магьосник! Да видим какво чудо ще направи сега!…
Старецът, чувствувайки слабост и умора, говореше сам на себе:
- Боже мой! Нима наистина що го обесят?! Какъв грях направи, кому зло нанесе?!… Какво коравосърдечие, каква завист!…
И хукна напред да Го види още веднъж, да Му се поклони още един път поне.
Навалицата бе голяма. Улиците бяха задръстени. Старецът знаеше къде се наказват позорно престъпниците. Удари пряко и излезе запъхтян вън от града. Тук навалицата бе малка. Войниците пазеха пътя да се не препречва. Ето ги отдолу. Кортежът е бляскав.
Осъдените сами носят кръстовете, на които ще висят. Заобикалят ги войници - конници и пеши. След тях народ от всички класи. Мнозина хвърлят трески върху Спасителя и се подиграват. Други носят дълги тръстикови пръчки като щикове и се преструват на Негови войници.
Наближават. Двамата разбойници вървят леко. Тяхната силна натура не им позволява да чувствуват тежината на товара си.
Но Учителят е нежен, изнурен физически. Той се превива под тежината на големия дървен кръст, и едри капки пот, примесени с алена кръв, се търкалят по мургавото му нежно лице.
Той е спокоен и тих. Някаква радост вълнува душата Му. Защо да скърби? Умира за спасението на хората; умира, защото искал да им донесе свобода и мир, да им донесе спасение от робството на на злото и дявола.
Да ги вчовечи, да ги направи братя, да царува между тях любов и правда: да не враждуват помежду си, да се обичат помежду си, да си помагат, да си прощават взаимно, защото никой не е безгрешен; да се не съдят, защото никой не може да твърди, че не може да съгреши.
И върви Той спокойно и радостно, и леко Му е на душата, а шиповете на трънения венец се забиват по-дълбоко и багрят по-ярко крупните капки пот, които се търкалят обилно по морното Му лице.
- Царю Иудейски, радвай се! Отиваш да възседнеш на престола, приготвен от Вишния за Тебе и за потомството Ти!…
Смях, глуми, закачки.
- Помогнете на царя, не виждате ли, че прикляка?…
А Царят върви бавно и си мисли: „О, неразумни народе, до кога ще киснеш в невежество? До кога ще убиваш своите доброжелатели и водители?… Господи, прости им, не знаят що правят…”
Ето наближават до стареца. Нисим Юда Менахе трепна и почна да бута навалицата, за да излезе напрел. Но понеже размърда реда, предизвика негодуване и ядоса един римски войник.
Последният разярен като звяр, хвана за врата нещастния старец и тъй го блъсна напред, че той се сгромоляса цял и си разби носа. Спасителят тъкмо наближи.
Като видя тая трогателна сцена, която предизвика само смях и подигравки между неразбраната тълпа, спря се и, като се едвам преви, простря дясната си ръка и го вдигна.
- Стани, старче; благослови ония, които те мъчат…
- Разбира се, заслужава тая чест тоя негодник; затуй именно ти се поклони по тоя начин!…
Смях между тълпата, глуми.
А Иисус мислеше скръбно: „Неразумни, защо сте толкова жестоки? Защо, като не уважавате старостта, измъчвате старите хора?… Господи, прости ги и ги вразуми!…”
Старецът почувствува сила младежка и се изправи бързо. Той беше щастлив и горд, че добрият Учител се докосна до него и му помогна да стане.
Той не укори войника, че се отнесе тъй жестоко спрямо него и му благодари за тая жестокост, - тя бе щастие за него. Нито пък своите сънародници, които, вместо укор, одобриха постъпката на иностранеца.
Часът е вече към третата четвъртина от деня. Кръстовете стърчат. На тях висят и се гърчат телата на разпнатите и увиснали двама разбойници.
Между тях е и Иисус. И тримата са обърнати към златното слънце, което гледа невъзмутено. Тълпата се кикоти и пуска плоски шеги:
- Ако си цар, защо не повикаш легионите си да те спасят?…
- Ти правеше чудеса, защо не стори чудо, да се вдървят ръцете на ония, които те приковаха на кръста?…
- Учителю, царю иудейски; кажи, кога ще настане царството ти?…
А Учителят, великият Пастир на словесното стадо, хвърляше нежни и състрадателни погледи към неразумната тълпа, вдигаше тъжен и страдалчески поглед към небесните синини и казваше молитвено:
- Господи, прости им, не знаят ще правят!…
Старецът Нисим Юда Менахе, изтласкан от вълнуващата се тълпа, беше далече, но на по-високо място и оттам гледаше великия Мъченик и сълзи се лееха по набръчканото му лице и по побелялата му брада.
Той коленичи и като ехо повтаряше думите на Спасителя с вперен поглед в страдалческото му лице:
- Господи, прости им, не знаят що правят!…
А фарисеят Давид Леви стоеше близо до кръста и, ухилен, говореше саркастично:
- Великий магьоснико и вещерьо, где ти са магиите, за да спасиш себе и другарите си?…
О, чудо! В тоя момент повея тих ветрец, слънцето сякаш се помрачи от срам и ужас, и се понесе гръм от ясно небо. Той беше тъй страшен и силен, че всички потрепериха.
Храмът се разпука. Зададе се грозна и небивала буря. Тълпата, обхваната от ужас, се спусна да бяга. Блъсканицата бе страшна.
Мнозина изпадаха в несвяст и се търкаляха по пътя, мнозина се влачеха като пребити животни.
На лобното място стърчаха само кръстовете с мъчениците, средният от които бе вече предал дух; старецът, Нисим Юда Менахе, който продължаваше да плаче и да се моли, и фарисеят Давид Леви, който се бе простил от живота, проснат и с изпъкнали от ужас очи.
- Наистина беше свят човек!… - Жените се биеха в гърди и плачеха.
- Той беше Господ - рече тъжно Несим, - но ние не Го познахме… Горко нам, които убиваме нашите учители и спасители!… Горко на книжниците и фарисеите, които Го видяха и не познаха!… Блазе на верующите!… Отче, помогни им да прогледнат и да видят заблуждението си!…
Но те не прогледнаха и не повярваха. Даже когато извърши последното чудо на земята - светото Свое възкресение, те в своята велика душевна слепота казаха: „Лъжа е! Учениците Му Го откраднаха и казват, че уж е възкръснал!”…
И до днес тая слепота и заблуда се продължава и ще се продължава, докато се извърши последното Му чудо - дохождане на земята, за да съди живите и мъртвите, сластолюбците, гордите, немилостивите - в геена огнена, а унижените, онеправданите, потъпканите - в рай вечен, дето няма мъки и страдания, лъжа и неправда, гнет и насилия…
——————————
сп. „Духовна нива”, брой № 4-5, 04.1940 г.
