ПРОФЕСИОНАЛНА ТАЙНА
Днес за пръв път те се срещнаха Тя дойде откъм северните бани, завъртя се няколко пъти покрай група препичащи се летовници и след това нерешително навлезе в морето.
След като се потопи на няколко пъти във водата, тя започна до се гмурка игриво в пенестите вълни, които прииждаха от време на време. Край нея жени, мъже, деца и млади двойки се гонеха, шумяха и се смееха. Тук, край морето хората, като че ли, по- често се срещат с радостите на живота.
От пясъка се надигна обгорял от слънцето младеж. Той се отправи към самотната девойка. Скри се един-два пъти под белия воден прах и се намери на няколко крачки от нея. Погледите им се кръстосаха.
Момъкът се усмихваше и гледаше право в очите-въглени младата девойка. Тя извърна глава и отвръщайки на усмивката му с усмивка, зарея поглед в безбрежната морска шир. Над синия безкрай прелитаха лекокрили чайки.
- Защо госпожицата не навлиза по-навътре?
- Страхувам се.
- Защо, госпожицата знае ли да плува?
- За съжаление - не.
- А желае ли да се научи?
- О, да, много бих желала, но няма кой…
- Моля, моля… - И момъкът я приближи.
- Мога ли да зная откъде е госпожицата?
- Защо не - от Русе, а господинът?
- От София.
- Навярно на летуване?
- Да, а вие?
- Също.
- Какво работи госпожицата?
- Чиновничка, а вие?
- Архитект. А сега желаете ли де ви предам първите уроци по плуване?
- Щом това няма да ви причини известна трудност..
- О не, напротив, за мене това ще бъде истинско удоволствие.
Те се впуснаха навътре в морето. Девойката бързо напредваше в плуването.
Така започна тяхното приятелство.
*
Всеки ден те се срещаха в определено време и на определено от по-рано място.
Денем те се къпеха в морето, а вечер се плъзгаха по паркета на терасата при севернитe бани. Те се сближиха непълно.
Сърцата биеха в едно, душите се разбраха и сродиха.
Всеки, който би ги видял, прегърнати на плажа, би завидял на тяхното щастие.
Дните се нижеха бързо. Август отброи последния си ден и се сбогува с 1936-тата година. Септемврий се появи и донесе първият есенен хлад.
Летовницитe един по един си отиваха. Тук-таме се забелязваха малки групички чехи и унгарци. Плажът пустееше.
Варна обезлюдяваше.
Трябваше де дойде и краят на техния роман. В една късна вечер, когато вълните гневно се разбиваха в скалите край „Граничен кът”, те си размениха последните целувки.
Морската градина беше свидетелка на още едни лъжовни уверения в любов и вечно приятелство.
*
Влаковете отнасяха последните летовници. Той замина за София, тя за Русе.
Тя отново щеше да заживее безрадостният живот на уличните момичета, той - „Царят на вилите”- отново щеше да се промъква нощем в пустеещите вили край София.
Те и двамата бяха извън релсите. Те и двамата бяха дамгосани с печата но общественото презрение.
А колко хубаво беше, когато и те се чувстваха равни в oбществото на почтените и честните. Колко незабравими мигове наедно изживяха! Каква прекрасна двойка биха могли да бъдат, ако животът не беше ги запокитил в своето дъно!…
Tе заминаха и всеки отнесе със себе си, покрай хубавите спомени и минути, и своята професионална тайна.
