Георги Костакев

Вижте туй дете до моста
със повехнало лице,
що за помощ ви протяга
сухи, немощни ръце.

Вижте дрипите му мръсни,
вижте голата снага -
и очите насълзени,
пълни с упрек и тъга.

Ту проплаква, ту се моли
глухо бедното дете,
но молбата не намира
отзвук в ничие сърце.

Никой, никой се не сеща
късче хляб да му даде,
а от два дни не е яло -
два дни гладно се влече…

Скри се слънце зад горите,
падна здрач по равнини.
Нощ настъпва… а детето
где глава ще подслони?

Тъй широка е земята,
тъй безкраен е светът,
но за клетото сираче
няма нигде топъл кът.

——————————

сп. „Детски живот”, г. 6, бр. 8, 1935-1936 г.