ЕДНО ДЕЛО – ЕДИН ПРИМЕР

Добри Немиров

Днес, когато е почти невъзможно държавата да насърчи дейността на необходими за духовният ни живот организации, налага се едно по-голямо напрежение в творческа работа на всяка личност отделно.

Само така организациите ще заживеят ползотворен живот и ще дадат максимум облаги на духовна България.

Някои организации са по-слаби в дейността си, други по-силни, а трети почти са умрели поради липса на деятелни хора в тях.

Но Съюзът на Народните хорове може само да ни радва с големите придобивки от дейността си и да ни кара да се питаме, защо тия придобивки са тъй пълни, сигурни смислени.

И отговорът е ясен: дейният живот на тая организация е плод на това, че всеки член в нея напълно разбира своя дълг и здраво чувствува голямата стойност на целите и задачите, които преследва.

А те са: чрез песента, доловена в нейната вътрешна сила и възсъздадена художествено, да се изтъкне великата духовна мощ на нашия народ.

Българската песен, преди всичко в нейната локална същност, ярко и живо ни разгръща образа на нашата здрава и богата националност.

Така ще се популяризира едно богато, може би, най-богато на Балканите изкуство, в което кипи творческата сила на цял един народ.

Така съзнали стойността на своя труд, членовете на съюза на хоровете, с любовта си към родната музика, допринасят твърде много за съграждането на нашата културна традиция, тъй често засенчвана от грубите интереси на всекидневието ни.

Държавата силно подкрепя търсачите на материални блага с това, че създават леснини за творчество в областта на материалната култура. Дават се щедри помощи за подкрепата на местната индустрия, дават се концесии за експлоатиране на земни богатства и т. н.

Тъй се тласка едно дело към сигурни придобивки.

Но, за съжаление, твърде малко се мисли за духовните нужди на народа ни. Какви помощи се дават за насърчение делата на духовните деятели?

Ето защо, и малкото, което се постига в културното поле на нацията, е твърде много ценно, когато носи в основите си, вложени съвсем безкористно, труда и ума на добри българи, когато е частна инициатива.

Това е Съюза на Народните Хорове.

Тази именно частна инициатива аз исках да възхваля и да кажа на работниците в тая област, че колкото и мащенски да се отнася държавата към тяхното дело, обществото следи живота на Съюза на народните хорове и, въпреки тия трудни времена, то ще намери сили да му даде по-щедро своята подкрепа.

——————————

в. „Летопис”, бр. 17, 16.04.1933 г.