Васил Узунов

Отдавна се познаваме, отдавна го познават и многобройни четци. Рядко има наш писател, който да е изминал толкова дълъг път в своето творчество, който да е понесъл толкова тежък товар.

Никакви спънки в живота на Д. Немиров не са могли да угасят светлината на лицето му и постоянното му разположение към духовитост, находчивост и шеги. Всякога прави впечатление, като че всичко му е пълно и равно.

Сякаш до неговата душа скръб не се е допирала.

От младини обикнал знанието, книгата и перото, оттогава почнал да работи над себе си, а и сега продължава без умора.

Разнообразните литературни влияния са оказали много благотворно влияние върху творчеството му. Той дължи само на себе цялото си духовно богатство

Като белетрист има склонност към художествените описания и психологичните анализи. Интригата в разказите и романите му, всякога е майсторски избродирана. Тя създава напрежение и увлича.

Отрано той е усвоил чист и ясен български език. А езикът осигурява половината от успеха на един писател.

В стила му преобладава логичният елемент над емоционалния. Затова него биха търсили реалисти четци повече, отколкото четци, настроени романтично, или мистично.

Народният бит, обществените конфликти, социалните недоразумения - ето неговата творческа стихия.

Хумористичното настроение в произведенията му е особено ценно. Тоя елемент силно привлича и причинява разведряване.

Отрано натоварен със семейни грижи, Немиров всякога е бил добър съпруг и добър баща. През всички военни години и досега той достойно е носил тежкия кръст на живота.

Никакви материални несгоди не са могли да намалят или разслабят неговата работливост, не са могли да сломят и победят творческата му воля.

Обикновено пътят на писателя води през тръни и бодили, през тъмни мъгли и през тресавища.

Това, което наричат известност, слава, много малко топли душата му. То съществува само в детското въображение на тълпите. Не лавров венец, а трънен по-често тежи върху главата на писателя.

В това отношение Немиров не е бил по-честит от колегите си. И върху неговите плещи често са стоваряли удари недостойни съперници и завистници.

Но той има една рядка воля за самообладание, та ударите са отскачали от него, без да му причинят особено зло. Немиров се отличава с една нравствена твърдост, достойна за завиждане.

Според годините си той е много запазен.

Ние му пожелаваме още дълги-дълги години творческа работа и мирен, обезпечен живот за полза на българското общество и на семейството му.

——————————

в. „Летопис”, г. 1, бр. 10, 26.02.1933 г.