Добрин Паскалев

Баба Марта вече чука,
слиза бързо от капчука -
с бяло и червено шари
де когото тук завари.
Баба Марта си припява:
„Младо, старо - нека става!
Пролетта не е далече,
хвърляй зимното елече!
Малък Сечко си замина,
тръгва си и тая зима;
ще покълне пак тревата
и отгоре в небесата
Слънчо топло пак ще грее,
птичка пойна ще запее!”
Тъй, догдето поглед стига,
Марта хората надига.
Баба Марта не е стара,
виж, прескача тя дувара -
младо, старо вън извежда
и надъхва го с надежда.
Вредом по къщята шава,
нещо всекиму дарява -
тъй за здраве тя нарича
във ръката със кокиче.

Баба Марта пак е тука,
на вратата твоя чука!