Петър Завоев

Ако някой ме запита:

Българският народ как ще се отплати на оня свой държавник, който:

С махването на своята честна десница ще спре срамният поход на волеиздайничеството и на пораженството, що разяждат и разлагат великата душа на народа;

Ще накара да се прави разлика между честното служене на народа и отечеството и между оня срамен „патриотизъм”, който е скрит под зловещата маска на користта, на нравствената мизерия и на лицемерието;

Ще възкреси идеалите за народ и отечество на венценоснаго Симеона, на Асеня победителя, на отца Паисия, Раковски, на Василия Левски, на Пейчиновича и Дамян Груева и ще ободри покрусената и изтерзана душа на народа;

Ще съгласува делата и мисълта на героичната българска войска с делата и мисълта на целокупния народ, сега малко разколебан и разстроен от зложелатели;

Ще направи да не се жертвуват с леко сърце повече от милион здрави българи в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини заради въздушни миражи;

Ще укрепи десницата на славната родна армия и ще даде на духа й мощ и Крумовски криле, за да послужат като сенчица на поробените, унижените и оскърбени братя;

Ще помогне да няма в нашата райска земя нито гняв, нито самоизяждане, нито кръв и сълзи, а да зацари и се насади братска любов от Черно море до Охрида и от белия Дунав до Халкидика;

И най-сетне да рече:

- Народе, погледни се! Чувствуваш се дребен и незачитан, защото коленичиш със скръстени ръце. като агнец пред заколение. Изправи се на нозете си и ще видиш колко си могъщ и велик!…

На въпроса тутакси ще отговоря:

- На такъв българин, на такъв държавник приживе моми венци ще китят от невен и перуники, а след смъртта му по цялата шир на българската земя и в най-бедната хижа ще трепти пред образа му свещеният пламък на неугасимо кандило…

——————————

в. „Обзор”, бр. 61, 9.05.1936 г.