Димитър Осинин

Септемврий, Септемврий, тържествен и тих,
тъй близък и светло безбрежен -
мълчиш ти над земни златисти мечти,
гранитно замислен и нежен.

То беше внезапно избликнал подем
- сърцето да викне не свари -
и шумна в широкия светъл твой трем,
в съня на привичките стари.

И с пламък насреща момичета-цвет
протегнаха длани свещени,
децата се сляха със общия ред,
засмяха се старци сгърбени.

О, празник тържествен, о, звучен език,
когато живота разпали
загаснал, посърнал в безветрие лик,
и с млади надежди погали!

Но миг бе през твоя почуден простор
шумящия поход човечен -
и ето: потъна възторга в позор
и празника млъкна в картечи.

Септемврий, Септемврий, гориш ти с кръвта,
попръскала твойте простори -
венчалните капки с любима мечта,
в която живота говори.

——————————

сп. „Нов път”, год. 2, кн. 1, 20 октомври 1924 г.