Николай Мизийски

Сред една гора зелена
в люлка легнал е блажено
чичо Бързобеж
и с усмивка зла закача
спрелия се там юначен,
хитър таралеж.

Ала този жител горски
не търпи обиди хорски,
затова без страх
той решава да накаже
господина глупав, важен,
разлюлян от смях.

Щом закачките престават,
нашият познайник славен -
таралежът смел -
взема шапката, която
невисоко от земята
с радост е съзрял.

После лесно се повдига
и с бодлите си достига
най-подир врага.
- Леле, чичо Бързобежко,
сигурно е много тежко
да седиш така!…

——————————

сп. „Детски живот”, г. 12, бр. 8, 1941-1942 г.