Дафинка Станева

Да поживеем още, друже,
в свирепия и мил живот!
Че може още да сме нужни -
и за криле, и за хомот.

Че будна в старото ни русло
се плиска нашата река.
След дъхав дъжд през лято русо
ръка подава ни дъга.

Не вдигай нощем бяло знаме,
от страх и самота терзан.
Веднъж ли рани от измами
церил си с прошка и сълза.

Пази душата - конче младо
по вечния неравен път,
че толкова добро и радост
там чакат, за да разцъфтят.

Дори една пчела да сгреем
в най-нежния си земен цвят,
о, нека още поживеем
на милия и грешен свят!

18.01.2025 г.