ПРЕДСЛОВ
Предговор към книгата на Владимир Рудин „Край сините води на Ерма. Легенди и етюди за Знеполе” (1936)
Някои откъси от поместените тук легенди първоначално - нещо преди две години - се появиха в подлистници на един емигрантски столичен вестник, подписани с псевдонима Сирак Владо. Още тогава те обърнаха внимание със своята свежина, искреност и художествена простота.
Едно изстрадало младо сърце, изгонено, подобно на хиляди други от нашите завзети и поробени покрайнини, пее и тъгува за своя роден кът - при ждрелата и извивките на Ерма…
Това са истински поеми, в които няма пресиленост и декламации; това са изповеди и преживявания, преплетени с ослепителните легенди, що живеят в оня край - „забравен от човеците и от Бога” - както казва младият поет. Вдъхновени видения на китно Знеполе, с подземни дворци от мрамор, ковано злато и тежки ковчези, пълни с искрящи безценни камъни…
Знаеме ли всички богатства, които лежат в дълбочината на народната душа? Да оставим поетите да ни ги открият. Тогава ние още повече ще обикнем народа си и земята, която ни е откърмила.
А все пак в подземията на това бедно Знеполе (от зъзне поле), чиято почва е недотам плододавна и неговите деца от столетие са отивали по гурбет из Влашко и по-далече, а особено на Запад, до и зад Българска Морава, дето са населвали села и градища, - все пак под пластовете на онази скъпа земя почиват не малко руди - въглища. мед и злато - и като същински подземни дворци, таящи несметни богатства, са те… Но тоя край е откъснат от сърцето на България.
Нека, по стъпките на младия и надежден поет, надникнем поне за малко в пресъздадените легенди от миналото и видим безсмъртните сенки на херои - царе и витязи, които още живеят там. И самодивите и русалките, що витаят край Ерма, из китните поляни, напоени с мириса на люлеките…
