Звезделин Цонев

Това е Велико Търново.

Ако някога нашите далечни прадеди, са го избрали за своя столица, то действително е имало защо. Божието провидение сякаш е било осенило челата на нашите първи царе, за да изградят тук своите царски палати, и от които се е направлявал държавния живот на България.

Оцелелите и до днес старинни храмове, лаври и паметници, говорят за миналото величие на народ и държава - като знамение за нашето минало битие и история.

Велико Търново - това е борбата против гръцкото робство в 1186 година от Петра и Асена, които дават началото на Второто българско царство и победата над Исак Ангел при Стринава.

Велико Търново - това е звездата на България, изгряла над главите на българските достойни вождове Калояна, Иван Асеня и Светослава.

Велико Търново - това е българската светиня, която бе поръсена с кръвта на нейните най-свидни и будни синове - първенците на политическия и духовен живот - боляри, духовници и велможи - избити по стените на крепостта на Царевец, а други подло посечени в една черква при Марино поле, защото не приеха да изменят на род и черква!

Велико Търново - това е българската църква, Българската Патриаршия, добила признание от папа Инокентия; това е свещената земя, по която още отекват стъпките на патриарх Евтимия, който с кръст в ръка утешаваше, успокояваше и благославяше бранниците, биещите се и умиращите по градските стени и кулите на Царевец и Трапезица.

Велико Търново - това е храмът на българския народ, олтарът на българската слава и величие, грели в душите и сърцата през вековете българското племе.

Мощите на света Петка, св. Ив. Рилски, на св. Теoфана, на св. Ив. Поливой, на св. Михаил войн, българин, на св. Гавраил Лесновски, на св. Сава, на св. Димитрий чудотворец са укрепявали, вдъхновявали и ръководили крепката десница на храбрите български царе, боляри и воини, за да разнесат от Дунава до Бяло море, от Далмация до Черно море славата на българското име и силата на българското победоносно оръжие.

Велико Търново - това е седалището и обиталището на българските православни духовници - това е гнездото на Търновската духовна школа, която даде най-големите богослови и учени през средните векове на Балканите -Теодосий Търновски, Евтимий, Григорий Цамблак, Киприан, Андроник, Сава, Константин Костенички и др.

Велико Търново - това е духът на борците за черковното и политическо робство; това е искрата, пламъкът и пожарът в душите на дейците от борбата на Шишмана IV в 1598 г.; Марийното въстание и Стоян войвода в 1700 г.; Велчовата завера, чиито борци със счупени колене, смазани черепи, избодени очи, с извадени от клещи зъби, с набити трески под ноктите увиснаха на бесилките на Даражата и Баждърлъка в 1835 г.; това е Дядо Николакевата буна в 1856 г.; това е х. Ставревото въстание в 1852 г.; това е духът на бача Кира и Пановчето в 1876 г.; това е коравият дух на Бозвелията, Петко Р. Славейков, Раковски и Никола Минчоолу.

Велико Търново - това е независимостта на България и нейната конституция, това е символът на вярата и силата на народността ни и на целокупния български народ.

Велико Търново - това е „един фотографиран блян на дяда Господа” на П. Р. Славейкова, „най-чудноватата премяна на България”, според думите на Ерио.

„Знаел ли е Асен I, когато е избрал Търново за своя столица, че той е избрал една от най-чудните и хубави местности на света!” - се възхищава народният ни поет Иван Вазов.

——————————

в. „Вeелико-Търновска поща”, г. 1, бр. 5, 23.07.1934 г.