Леда Милева

- Спи ми, мамино момиче,
клепки затвори,
месечко отвън наднича,
пита - спиш ли ти?

Той оглежда от небето
цялата земя -
всичките цветя в полето
вече той приспа.

Даже горските рекички
тихо шумолят,
катеричките добрички
също, също спят.

Птиченцата на дървото
свили са крилца,
месечко и тях в гнездото
кротичко приспа.

А разсърдим ли го ние,
знаеш ли - тогаз
в облака ще се закрие
месечко завчас.

- Ами, мамичко, горкият
ще се измори,
няма ли да се завие,
като нас да спи?

- Цяла нощ ще свети вънка
сред звездици-рой,
а като изгрее слънчо,
ще си легне той.

Месечко приспива сладко
малките деца,
слънчо ги събужда кротко,
хайде, спи сега!

——————————

сп. „Чавдарче”, г. 1, кн. 2, 1946-1947 г.