Димитър Аджарски

Препуска днес слънцето свойта каруца,
запрегната с огнени буйни коне.
И пее просторът. И удря юмруци
по къщите ведрия пролетен ден.

Разлива се някаква топла наслада
по жилите. Бие по-силно днес мойто сърце.
И в тая безкрайна и светла отрада
аз дигам към слънцето свойте ръце.

На него тук химн от сърце ще запея,
че то ми дарява днес бодрост, крила…
Над мене просторът безкраен светлее
и пръска в душите живот, светлина.

——————————

в. „Барабанче”, брой 44, 3.04.1939 г.