Георги Савчев

При звездните взори,
далеко в безкрая,
небето разтвори
чертога на рая. -
На сребърна лира,
при химна небесен,
допява ефира
вечерната песен…

Невидимо в мрака
пустее руина.
В окови там чака
Печална Царкиня…
Тя чезне и жали,
самотна тъгува
и месец я гали
и нежно целува…

Ръце й сребристи
змия е там вплела,
окапали листи
й стилят постеля.
Аз гледам и тръпна,
да стигна, не смея,
и викам, и шъпна,
разлъчен от нея…

——————————

сп. „Родно изкуство”, г. 1, кн. 8, 8 ноември 1914 г.