СЪДБА
СЪДБА
Вярвам в утрото само на пробудени птици.
И в цветята красиви, нацъфтели отвън.
Като струни опнати пеят медните жици
и разделям се рано с ненужния сън.
Добро утро, приятели! - шепнат бледните устни.
Всяка дума се рони като дъжд в угарта.
И извира в душата ми най-прекрасното чувство,
от което се ражда всеки миг обичта
към човека до мене. И с протегнати длани
искам с вик за прошка да прегърна сега
природата вечна с незагаснали рани,
издълбани от престъпна човешка ръка.
Всяка болка да снема на човека приведен.
И усмивка да грейне в насълзени очи.
Нека бъда отново най-последният беден,
пред смъртта на когото даже звярът мълчи.
ВОЙНИШКА ПОЩА
На сина ми
Аз си мисля за теб, сине мой. Всяка минута
си мисля само за теб.
И нашепва сърцето ми твоето име нечуто,
като рана дълбока моята болка расте.
Сине мой, мое щастие неизпито
като извор дълбок от дълбока река.
Цял живот няма да се наситя -
и утре, както сега.
Сине мой, аз ще търся да те докосна
със устни, да те притисна. Дали,
че си рожбата първа, обичам те просто,
или просто за рожба боли.
Ти, момчето ми, всичко ще опознаеш.
Не проклинай само тоя живот.
Той цъфти през април, прецъфтява през май,
а сланата попарва даже плодно дърво.
Затова премини с усмивка по пътя.
Всички временно сме на тази земя.
Лека нощ, сине мой, мое скъпо момче.
Целува те мама и остава… сама.
