НА РАДОСТТА
превод: Димитър Осинин
Радост, Божие дихание,
искра от небесний плам,
ний навлизаме пияни,
прелестна, в светий ти храм.
Туй що светски ред разделя,
ти сплотяваш с леснота,
твоя нежен лъх повей ли -
братство и любов цъфтят.
Вам прегръдка, милиони!
И целувка на света!
Братя - бди добър баща
горе в звездни небосклони.
Тоз, кому добрият случай
в дружба дал е да живей,
кой жена е мила случил -
в наший празник нек се влей!
Даже кой една едничка
знай душа - да дойде тук!
Който мрази и отрича -
няма място в този кръг!
Който в наший кръг е встъпил,
нека слави любовта!
Към звездите води тя,
към Незнайний, Непристъпний.
Радост всички твари пият
от природна пълна гръд -
и добри и зли стихии
следват нейний розов път.
Грозде и любов тя дава,
и приятел твърд в беди,
сладост червеят познава,
ангел чист пред Бога бди.
Чувствате ли, милиони,
от Твореца тих повей?
В небесата Той живей,
над звездите му е трона.
На живота най-основна
е пружина радостта.
На световния часовник
движи колелата тя.
Свити пъпки в цвят разтваря,
кани към възход денят,
сфери нам незнайни кара
по безкраен безднен път.
Бодро, както в небесата
шества слънчевий безброй,
както смел юнак към бой,
следвайте си пътя, братя!
В истината грей приветно
на безсънний учен тя,
в стръмний път към добродетел
дава мощ на слабостта.
Върху светлий връх на вярата
се развява нейний стяг,
при открити гробни двери
в ангелския хор е пак.
Воля, смелост, милиони!
Вяра в по-добър живот!
Горе върху звездний свод
Бог ви чака благосклонно.
Бозите са невъзмездни,
струва равен да си тям!
Скръб и бедност да изчезнат
в общий радостен подем!
Мъст и гняв да се забравят,
прошка на врага си дай,
нека плач го не задавя,
ни разкаяне терзай.
Нек враждата нам е чужда!
Всек на всички да прости!
Брате, както съдиш ти,
горе тъй и Бог отсъжда.
Грозде златна кръв наляло,
радост в чашите искри,
безнадеждний прави смел, а
злите - кротки и добри.
Братя, радостно скокнете
край препълнений кърчаг;
тази чаша напълнете
за духа добър и благ!
Нек за онзи, кой звезди и
ангели възпяват в хор,
за духа добър там горе
тази чаша да изпием!
Твърда воля в мъка черна,
отклик на невинен зов,
в клетва, неподкупна вярност,
къмто враг и свой любов,
мъжка доблест пред царете -
смърт макар да значи то! -
на заслужилий приветствие,
а на подлий смел отпора.
Тясно братский кръг сберете,
клетва дайте и оброк
пред златистий гроздов сок
и пред звездния владетел.
————
1. През пролетта на 1785 г. авторът на „Разбойниците”, „Фиеско” и „Коварство и любов” вкусява за първи път в живота си щастието на един хармоничен живот, в кръг от родствени нему по дух мъже и жени, горещи негови почитатели. Всред тая атмосфера на чиста дружба и привързаност, поетът създава одата „На радостта”, която намира тутакси възторжен прием и която бива многократно компонирана. Бетховен се носи 30 години с нея, докато най-сетне й дава музикален израз в заключителния хор на 9 симфония. - Б. Р.
——————————
сп. „Българска мисъл”, брой № 7, 1933 г.
