Жан Фолен

превод: Любомир Духлински

ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК

Мухата полира крилата си,
с изгорели клечки е пълен бурканът.
В заобленото стъкло се отразяват лица,
сякаш покрити със белези
и взирайки се едно в друго безстрастно.
В просторите
на унилото село
се движи човек -
сякаш за да покаже на себе си,
а не на другите,
цялото човечество.

ПРЕСЛЕДВАНЕ

Ръждата разяжда
самия връх на копието.
Конете замръзнаха,
въпреки, че преследваха
единствения човек,
който се изплъзва от лабиринт
и руини,
защото така и не успя
да свикне с това време.

ДА ЗАВЛАДЕЕМ ЗЕМНОТО КЪЛБО

Жителят си тръгна.
Ръждясалата лопата
и нащърбеното гребло
никога няма да възстановят алеята
със следи от местния звяр
детето носи глобуса
на бронзова стойка
и бавно го обръща към тъмните хълмове
есенен вятър
размахвайки нежните четки
веднага ще затвори очи
щом издигне нагоре
сухия червен
прах.

ВЪРЖЕТЕ ХЛАБАВАТА ВРЪЗКА

Когато здрачът заиграе
със облачната плът,
пламъкът на тревата
се вие като дим,
котловините са обрасли със цветя,
все още има доста светлина,
така че момчето
в сива блуза
затънало във коловоза
да завърже разхлабената връзка
на преживения живот без мързел
и без капка лекомислие.

ВРАТА

Ратаят се прегърбва от плевене
до тъмна нощ,
уверява се, че отдавна
заключена е вратата на хамбара
със резе и със свинска опашка,
вратата вече е изморена до смърт,
той сякаш чува стона й.
Какво е бъдещето, казва си той,
което ни очаква.
В краката му спят
вързани кучета.

КОЛЕЛО

Желязото навява скука
- мисли железарят -
ако изведнъж се счупи колелото
познал бих истински покой.
Бих съзерцавал как сянката от плотовете
няма да се клати от една страна на друга
като пияница.
Щях да усетя силите на земята,
ще е забравена речта на главината и джантата,
морският вятър ще се отвори
като най-нежното сияние.

ОБРЪЧИ

Жени с дълги коси
обличаха децата си,
гонещи обръчи
по каменистия път.
Първата звезда
показа се вече в градината.
Над селата се спусна покой,
където сме свикнали
да наблюдаваме светилата
в неуморното търсене
на разгадки.

ПОДПАЛВАЧИ

Двама подпалвачи се срещнаха -
старец и млад мъж -
разгледаха се един друг,
в огледалата
на съборени магазини
паметта им избледня,
купчината отломки
упорито хвърляше блясък,
на дървото няма нито едно листо
подобно на другото,
те треперят в тълпата,
за да оживеят.

ДА ПРОТИВОСТОИШ НА ЗВЯРА

Не е лесно да противостоиш на звяра
дори да те гледа спокойно и без омраза,
вглеждайки се напрегнато,
струва ти се дори високомерно,
сякаш пази
най-дълбоката тайна -
непредубедено разбиране на света -
която нощи и дни
терзае и ранява душата
дали тихо или гръмогласно.