Северина

Стихове в проза

ЖАЛБА

Нежно, крехко цвете.
То ие е устояло на слабата буря.
Другите цветя около него вече гордо са издигнали главици и се усмихват на слънцето след бурята…
Само то, с пречупено стъбълце е допряло клонки до земята, като да търси още помощ…
Каква жалба е имало в последнята минута? Какво е искало да пришепне на родната майка земя?
Може би то е потреперало за последен път за своята далечна родина, където вятъра не кърши, а милва, където въздуха е прозрачен и небето лазурно, светло?…
По каква случайност на съдбата то е останало в тая сурова чужбина за него?
Кой е сгрешил с него?

БАТАК

Развихриха се тъмни сили по земята.
Демони.
Без жал, без милост, със студената жестокост в очите.
И клаха.
Не им потръпна ръката от кърви опръскана, не потрепера сърцето каменно!
Глави отсечени.
И после?
Орли да им кълват очите и кучета месата им да късат…
О, народ!
Мъртъв вече, забиха ти копие в ребрата, да се уверят в смъртта ти вторий път!