ВЪЖДЕЛЕНИЕ
ВЪЖДЕЛЕНИЕ
Ела, о пролет, и с усмивка ясна
омразний мрак и плесен разпръсни:
да запламтят със сила чудна, страстна
тържествени, лазурносветли дни;
да цъфнат пак лалета ароматни,
в вечерен час зефирът лек да вей
и в звездните пространства необятни
бездомний дух самотно да се рей;
в душата ми, от скърби съкрушена,
от нов живот струя да заиграй -
от нов подем опита, сгорещена
да чувствува, да люби, да мечтай!
БЛЯН
Реката пей, бучи екливо,
шумят вълните с гняв и яд -
гълчат листата треперливо
и вей прочувствен, нежен хлад.
И трепетликата сребриста
легенди чудни ми шепти -
мечтай душата ми лучиста
и в друг надзвезден мир лети…
Бленувай, пей, сърце ранено,
световний вихър див презри -
тук мирно си, неуязвено:
далеч са твоите врази!
МОТИВ
Брули вихърът листата
и на танц ги луд върти,
леко спуща се мъглата
и кат свилен плащ блести.
Тъжна песен пей гората,
ручейчето шумолей -
и за слънцето, цветята
сякаш с жаден блян копней.
С плам пурпурен в небесата
лъч усмихнат не трепти
и отлитат от душата
чувства нежни и мечти!
——————————
сп. „Българска сбирка”, брой № 3, 1.03.1908 г.
