На Георги Борисов

Художникът рисуваше коне…
Стотици коне, полетели
в шеметен бяг срещу слънцето,
прескачаха рамките на картините му
и се носеха из въздуха –
грациозни и неудържими
като ангели на страстта…
- Защо рисуваш конете толкова огромни,
а хората – толкова малки? – попитах го.
- Това са нашите освободени души –
по-големи от черупките на телата ни,
които понякога се смаляват
и ослепяват за светлината…
Каза ми го и след време
самият той ослепя.
Сега другарува само
с белите стени на своята стая,
опънати като празни платна,
които никога няма да изрисува,
а конете препускат в съня му…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ