ПАМЕТ
През 2025 г. се навършват 40 години от кончината му
ПАМЕТ
За корена отварям дума,
но той не всякога се вижда…
Расте дървото, въди шума,
кълне го гръм. И вятър го обижда.
А той живей, не халюцинира.
С върха си облаците брули.
На завет праведните сбира.
На грешника ще каже, че е нула.
Горко му!… Грешникът е с памет.
Не може грешникът да сложи
ръка върху сърце, че камък
денят му в пояс крие, вместо прошка.
Той времето си ще дочака
и - скрит - плода узрял ще грабне -
не че е гладен, а да има някой
с горчива влага да си дъвче хляба…
Но, грешнико, не с ад те плаша,
и ти не беше даже нула.
Дървото знак за гроб ще ти откаже,
земята - святата - ще те изплюе.
ЛИКУВАЩ ВИК
А коренът е долу. Яко
е слял дървото и Човека.
И щъркелите пролет тракат
със клюнове - родилно ехо,
ликуващ вик, че оня въздух
от лани - пъпките разпуква,
че мартеницата си връзва
столетникът, бащата, внукът.
И кон обяздват, и машини
юнаци от сегашна приказка.
Пониква явор и калина
до него - да са си прилика…
От песента кладе се всичко:
слънца в родопско халище,
шевици и резби - все притчови,
и онзи страшен мост при Бяла.
Тече водата - власт и слава.
От три неща не й е леко.
Но знае тя, че почит заслужават
дървото, камъкът, човекът.
БЕЗ ДИРЯ
А странно е да си небрежен
наследник на съкровища.
Когато нямаш капка нежност -
ти дните си обръщаш в гробище.
Защото правя все противното -
кънти във мен бездарно скерцо;
съвети искам от наивника,
а предпазливост от храбреца.
Понеже туй е невъзможно,
печеля само минуси.
В коравото си нощем ложе,
кроежи ме пекат, а стина.
Навярно тъй и ще завърша
без диря в нечий грапав спомен,
ако сълзица детска не избърша
и не подам дръвче на хромия.
