АПРИЛ
АПРИЛ
Ето с ангелска кола
вече пролетта дошла,
и от коня златокрил
гледа цветният Април,
над полета и градини
със очи големи сини.
На челото му венец
от иглика и синчец,
от жълтурчето засмяно
и Великденче червено,
от овчарската торбица,
най-голяма хубавица.
Пей Априлий и звъни
над гори и планини.
Дето мине и продума
бликне цвят и млада шума
и заблеяха стада
още с първата звезда…
——————-
сп. „Детски живот”, г. 2, бр. 8, януари 1932 г.
ВЕЛИКДЕН СЕ ЧЕРВЕНЕЕ…
На клон цъфнал косер пее,
Великден се червенее.
На високо,
на широко,
по ливади
и грамади.
На чело му бисер грее,
цветна люлка ще люлее
по градини
и долини,
по кошари и овчари.
Че Великден ей го вече,
с чудна дреха се облече,
и премина над тревата,
рано да роси росата,
рано порти да отвори.
на Гергьовден път да стори…
——————————
сп. „Детски живот”, г. 2, бр. 8, януари 1932 г.
ДВЕ ВРАБЧЕТА
Две врабчета вън зрънца събират,
чуруликат, нещо се препират:
- Слушай, братко, изгладняло птиче,
вчера срещнах бялото кокиче,
то ми каза, ако съм юнак,
ще изпъдим вече тоя сняг.
- А пък мен по пътя ме причака
още преди три дни кукуряка
и ми дума, дума, па се хили:
„Ако имаш, Врабчо, мъжки сили,
тръгвай с мене, слънцето ни вика,
да събудим първата иглика”.
Мислих, мислих - литнах на високо,
гледах на далече, на широко.,
па те зърнах тука на боклука.
Кацнах да те видя, как си? Що си?
и какво по тоя край те носи,
не за друго, не да се препирам,
а зрънца, другарче, да събирам. . .
——————————
сп. „Детски живот”, г. 2, бр. 8, януари 1932 г.
