ДВЕТЕ РЪЦЕ
Една майка била на смъртно легло. Повикала при себе си малкото си момиче да се прости с него. Положила върху къдравата му главица двете си ръце, благословила го и издъхнала.
Оттогава малкото сираче винаги чувствувало върху себе си двете благославящи ръце на своята майка.
Изгубвало ли се ноще в гората, то виждало пред себе си двете ръце, които го викали и му посочвали правия път.
Когато минавало по тесния мост над дълбоката река, две ръце го подкрепяли изотзад да не падне във водата. Всякога, когато искало да извърши нещо, то се обръщало пак към тия тайнствени ръце.
Ако те го спирали със знак, момичето знаело, че постъпката е лоша и се пазело от нея, а ако тоя знак бил утвърдителен, то разбирало, че това що върши е добро.
Пораснало момичето и станало хубава мома. Дошли годежници от далечни места да я искат за невяста. Но тя не знаела какво да направи. Погледнала пред себе си и пак видяла двете ръце: едната държала венец, а другата - пръстен.
И момата разбрала, че това е знак за нейната женитба, и се годила.
Заживяла тя щастливо със своя мъж. И когато след една година трябвало да им се роди детенце, невястата пак видяла през нощта двете ръце, които й подавали малко отроче - момченце, най-голямата радост за родилката…
Много време се била изминало, откак умряла майката, тя била в рая.
Веднъж света Богородица се разхождала между праведните души в рая и видяла една душа, облечена в бели дрехи, но без ръце. Тя била тъжна и самотна.
- Защо си останала без ръце, бедна душо? - попитала света Богородица.
- Моите ръце останаха долу на земята, за да бдят над милото ми чедо, - отговорила кротко душата на майката.
——————————
сп. „Християнче”, брой № 3, 12.1941 г.
