ХУДОЖЕСТВЕНАТА ИЗЛОЖБА НА СТАНЬО СТАМАТОВ
Станьо Стаматов е художник с ясно оформена творческа индивидуалност.
Неговите картини са прослава на благословения труд. Всичко в много по-голямата част от платната му е ритъм, деятелност или поне има отношение към деятелността.
Даже и тогава, когато хората в картините му не работят, изглежда, че те говорят и мислят за работата си, както напр. в „Двамата приятели”.
Деятелността е неговата стихия. Tой преживява труда на българина в неговите разнообразни прояви и го възсъздава майсторски на платното.
Но най-близък до сърцето му е трудът и битът на нашето еснафство, което той познава основно.
Той е пропит изцяло от неговия дух, живее в неговата атмосфера, вживява се любвеобилно в живота и работата му, лелее образите му в душата си и кога го ги сложи върху платното, разделя се от тях като от свидни рожби.
И което е още по важно, той ни дава одухотворен и идеализиран образ на еснафството.
Неговите фигури са наистина напълно реални типове, възпроизведени с импресионистична техника, а тая техника се стреми да даде външния мир така, както се вижда, напълно обективно, без участие на личността на автора, техника отговаряща на един реалистичен и даже натуралистичен стил.
Въпреки всичко това, Стаматов пренася образите си на една по-висока плоскост, гдето те се преобразяват, и, бих казал, преосъществяват, а работата им се явява като свещенодействие: за тях трудът е нещо свято, което вършат с любов.
Особено изпъкват в това отношение платната „Бъчвар”, „Драндар” „Калайджия”.
Заслужават особено отбелязване и някои от пейзажите на художника, особено по-малките картини, изобразяващи пролетни и есенни настроения, с техните сочни багри, богат колорит, свежест, нежност и романтика.
Платното „Репей” пък поразява с академичната си завършеност, особено с дълбоката си перспектива.
Творенията на Стаматова завладяват посетителя от самото начало; без трудност зрителят се вживява в тях и се заразява от вложените настроения; затова те се явяват достъпни за разбирането на широката публика.
Ето защо варненските граждани би трябвало да окажат по-голямо внимание на този значителен труженик на народното творчество. Нека те бъдат сигурни, че ще излязат обогатени и с едно хубаво чувство от неговата изложба.
Обръщаме вниманието особено на нашето еснафско съсловие, което там ще види собствения си образ, пречупен през богатата художникова душа.
А варненската интелигенция там не само ще култивира у себе си усета за ценното в живописта, но също така ще изпита и благоговение пред благословения ръчен труд и ще бъде облъхана от здравия дух на българското еснафство и неговия бит, които все още представляват в значителна степен широката материална и социална основа на градската култура на българския народ.
——————————
в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 5627, 23.04.1936 г.