Иван Ерошин (Иван Евдокимович Ерошин), руски съветски поет и журналист, е роден на 10/22 май 1894 г. в с. Ново Александрово, Рязанска губерния, в семейство на малоимотен селянин. През 1912 г. влиза в революционните кръгове и става кореспондент и разпространител на в. „Правда”, където през 1913 г. е първата му поетична публикация. Участник в Първата световна война, Октомврийската революция и Гражданската война. През Гражданската война работи в политотдела на Пета армия и сътрудничи на вестниците „Красный стрелок”, „Советская Сибирь” и „Социал-демократ”, след войната живее в различни селища на Сибир, публикува в издания като „Советская Хакасия”, „Вечерняя Москва”, „Смена” и др., съосновател е на сп. „Сибирские огни” и е редактор на Красноярското книгоиздателство. Първи член е на Съюза на писателите на СССР в Красноярския край. От 1943 г. живее и работи в Москва. Автор е на стихосбирките „Переклик” (1922), „Синяя юрта” (1929), „Песни Алтая” (1935, 1937, 1961), „Хаттых Темир” (поема, 1941), „Иван Черноус” (поема, 1942), „Утренний привет” (1956), „Горное озеро” (1966), „Золотой месяц” (1990), „Стихотворения” (1999), „Хакасский фольклор” (2010), „Переклик” (2017) и др. Умира на 12 юни 1965 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

АХ, НЕ, НЕ МЕ ОБИЧА ТОЙ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 176 март 2025