Петко Тотев

Минувачите по улица „Раковски” в столицата са свикнали вече да виждат по широките витрини на академическата книжарница тържествени, голямоформатни, изискани издания, върху които са изписани букви кирилски - нашите А, Б.

Появяват се - най-сетне! - един след друг старобългарските паметници в наши, български, съвременни издания.

Дългоочаквани, погълнали десетилетия самоотвержен труд на най-добри български специалисти, тези малкотиражни книги почти не се отбелязват от литературния печат.

Редки са дори анотациите. Сравнително по-често се казват добри думи за тяхното графично и полиграфично оформление.

Да се надяваме, че инерцията ще бъде преодоляна. Защото става дума за едно от най-крупните събития в нашия литературен и културен живот през последното десетилетие.

Известно е, че до неотдавна старобългарските паметници са издавани главно извън България. Сега центърът се премества у нас.

Поставят се нови, съвременни научни основи за дългогодишна работа върху първоизворите на българската книжовност.

Хващат здрав корен увереността и надеждата, че изучаването на старобългарските паметници е по силите на съвременната ни наука, че ще се сложи край на подценяването и недооценяването на трудовете върху първоизточниците на националната ни литература и култура, че всички остатъци от каквито и да било предразсъдъци ще се преодолеят.

Старобългарската книжнина, прославяща революционното дело на Кирил и Методий, е литература и култура на безспорно световно равнище, както е обичайно да се казва в наши дни.

Тази известна истина ще бъде осъзнавана все по-широко и по-дълбоко с по-нататъшното развитие на българската филологическа наука.

Десетилетието 1965 - 1975 г. наистина радва. Енинският апостол, старобългарски паметник от ХІ в., бе издаден през 1965 г. от проф. Кирил Мирчев и Христо Кодов.

Проф. д-р Куйо М. Куев събра наследството на Черноризец Храбър в 1967 г. Събраните съчинения на Климент Охридски започнаха да излизат през 1970 г.

Третият том от тях се появи преди втория, в 1973, и съдържа Пространните жития на Кирил и Методий.

Творбите на Климент Охридски са подготвени за печат от проф. д-р К. М. Куев, проф. Боню Ангелов и Христо Кодов.

Работа на Василка Заимова е издаването през 1970 г. на Битолския надпис на Иван-Владислав, самодържец български - старобългарски паметник от 1015 - 1016 г.

През 1971 Дора Иванова-Мирчева осъществи изданието „Йоан Екзарх Български. Слова. Том първи”.

В подготовката на старобългарските паметници за печат, която се извършва в Института за литература и Института за български език при БАН, участват и изтъкнати съветски специалисти.

Така Юрий К. Бегунов в 1973 представи наследството на Презвитер Козма в книгата „Козма Пресвитер в славянских литературах”, а Е. И. Дьомина в 1971 издаде Тихонравовия дамаскин.

В 1972 българският учен Иван Добрев направи достъпен глаголическия текст на Боянския палимпсест - старобългарски паметник от края на ХІ в. Миналата година излезе книгата на проф. К. М. Куев „Азбучната молитва в славянските литератури”.

Така за десетилетието на всяка година се пада по един солиден том от старобългарските паметници. Добър темп, който не може да не прави впечатление!

Разбира се, тези книги са предназначени за специалисти. Но тяхното значение е много по-широко и по-дълбоко.

Ето кое трябва да се разбира. Ако работник в голяма българска библиотека се обръща към новите издания на старобългарските паметници просто за „комплектуване на научния фонд”, сблъскваме се с голямо нещастие.

Навярно най-напред, както през Възраждането, в големите читалищни библиотеки трябва да се разбере какво са старобългарските книжовни паметници, какво щастие е, че те вече се появяват в първите си новобългарски издания.

Сетне все повече културни българи ще разбират цената на старобългарското слово, ще го обикнат, събират и предават от поколение на поколение.

Даже и чисто колекционерската, библиофилската страст може да бъде облагородена сред старобългарските писатели.

Става дума за трайни издания, които ще служат дълго време. Когато започнатата огромна работа бъде завършена, пред очите на българина за пръв път ще се открият цялото великолепие и дълбочината на хилядолетно интелектуално развитие.

Така ще бъде окончателно преодолян упоритият предразсъдък, че сме започвали винаги и всичко от нищо и затова сме се били лутали от крайност до крайност.

Ще дойде време, ще се разчистят още няколко пласта от нашата повърхностност, неосведоменост и нелюбознателност и тогава ще се приближим към самооценката си със съвършено друго самочувствие.

* * *
Както много основни творби на старобългарската литература, т.нар. Азбучна молитва е пламенна прослава на Кирило-Методиевото дело.

Със силата на поезията Константин Преславски отключва възторга на нашите прадеди от първото общуване с писмеността.

Всеки пореден стих на тази безсмъртна поетична творба започва с поредната буква от азбуката. Иначе казано, Кирило-Методиевата азбука е акростих в поетичното творение на Константин Преславски. Ето откъде идва названието на произведението.

Азбучна молитва е издадена най-напред от известния руски учен Михаил П. Погодин преди 150 години. Досега за различни препечатки и изследвания са били в обръщение 9 старобългарски преписа на Константиновия химн за славянските писмена.

Проф. К. Куев представя сега текста на 38 преписа на старобългарския книжовен паметник! Така неговите граници са разширени неузнаваемо и в пространството, и във времето.

След дългогодишна работа в книгохранилищата на Москва, Ленинград, Киев и Вилнюс авторът на изданието заключава:

„Вижда се, че това е едно от популярните произведения на старобългарската литература - достигнало е, от една страна, до най-северните руски предели, а от друга, привлича вниманието на книжовниците чак до ХVІІ - ХVІІІ век”. (1)
.
Главно върху основата на по-богатата текстологическа работа проф. Куев разглежда отново и всестранно въпроса за авторството на този старобългарски паметник и разгръща широка аргументация срещу хипотезата, че Константин-Кирил може да бъде автор на Азбучна молитва.

Интересно е да се отбележи, че разчитането на най-известния неин стих - „И лети сега славянското племе”, който побира в себе си цялата епоха - се оказва ключов и при доводите в полза на авторството на Константин Преславски.

По-нататък са изследвани литературните особености на Азбучна молитва, разпространението й, сравняват се всички преписи и така се стига до „единен възстановен текст”.

Във втората част на изданието са поместени фотокопия на всичките 38 преписа - от най-стария, Синодалния от ХІІ в., до Ярославския от ХVІІ в.

Изданието на Азбучна молитва представя нови отлични възможности за работа на специалистите.

Но даже и при обикновеното любителско разлистване на тома от него сякаш се излъчва общият порив на старобългарската литература, нейното благородство да превръща в поезия тъкмо азбуката, просвещението, културата.

————

1 Куйо М. Куев. Азбучната молитва в славянските литератури. Издателство на Българската академия на науките. С. 1974, с. 8.

——————————

в. „Антени”, № 21 (229), 23 май 1975, под заглавие „Нашите кирилски А, Б”