Салис Таджер

Отзив за „Хубав ден се случи” (1977) от Иван Енчев

Често пъти съм се питал дали е необходимо да се пишат предговори за първи прояви на млади поети.

Понякога съм си отговарял категорично, че са ненужни. По-добре техните стихотворения да говорят за тях самите.

Но вече стана традиция да се пожелава на ония, които поемат пътя на поезията, успех.

За по-старите поети и критици, които пожелават „на добър час” на най-младите, е приятно, но и рисковано, защото с натрупването на годините думите им зазвучават пророчески или парадоксално.

А е безсъмнено, че добрата дума винаги задължава представените поети към сериозно отношение към „искрата божа”, да запазят оня младежки стремеж да се достигне таванът на техните възможности.

Така също предговорите улесняват и читателите за по-компетентно и задълбочено вглеждане на онова, което засега е само обещание и надежда, вяра и бъдеща жътва…

Иска ми се да изтъкна, че Иван Енчев е успял на много места да се домогне до покритие на форма и съдържание, което ще му осигури нови успехи в трудния път към върховете на поезията.

Неговият лирически герой е неразривно свързан с ежедневието на нашия динамичен и задъхан век и вяра в бъдещето:

Отрони се и моят делник за покой,
окръгли го трудът ми спорен.
Лежи с голяма зряла ядка той.
Децата ми
ще вкусят този орех.
(Тихата следа)

Верен на вапцаровската линия в поезията „записвай го просто и честно”, Иван Енчев и в сбирката „Хубав ден се случи” потвърждава тази безспорна истина:

Живея дните си - работни и неделни -
между съдбите на връстници мои:
живот ли е? - хоро,
причастие и грях стаило.
Зад всяка дума търся хоризонти зрели.
Намирам ги. И тръгвам неспокоен:
до белите листа - перо,
нощта е ден, денят - мастило.
(Живея дните си…)

Аз вярвам в тази поезия… Ще бъда радостен и щастлив, ако прогнозата ми се оправдае. Но и да се случи… обратното, няма да съжалявам за добрата дума…

(Из предговора към сборника „Трима млади поети”. Редактор Салис Таджер. Издателство „Народна младеж”, София, 1977)