Борислав Ценов

Познавам го -
от земното сияние
на мака и на зрялата пшеница,
от сините дълбоки разстояния,
кръстосани във моите зеници.

Познавам го -
от твоята жарава
и огъня на силното ти мляко,
макар че тебе още не познавам,
но в меден цвят спокойно те очаквам.

Познавам го -
от виното и хляба,
от есенните длани на човека.
Познавам го. Той винаги ми трябва
за песен,
за хоро
и за пътека.

1972 г.