Владимир Зеленгоров

Ваньо наш обича
всеки хубав празник
и без дядо Вича
стадото да пази.

Да го кара нейде
по гори зелени
и, щом слънце зайде,
да го върне в село.

Онзи ден го пасъл
горе в планината.
Топката нагласил
и свикал децата.

Малките пастири
почнали играта
и не се сетили
вече за стадата.

А стадата луди
мирно не седели:
като пеперуди
те се разпилели.

Влезли във нивята
с луда надпревара.
Хванал ги пазача,
в село ги докара.

Ваньо наш, горкия,
късно си пристигна
Вкъщи го набиха -
цяла нощ не мигна.

От тогава, знайте,
Ваньо не играе,
в планината пуста
със овце кога е.

——————————

сп. „Детски живот”, г. 7, бр. 6, 1936-1937 г.