СРЕТЕНИЕ
превод: Красимир Георгиев
СРЕТЕНИЕ
Грей слънчевата колесница там,
от облаците бляскат аметисти.
Сред залезна зора смоли златисти
в колони мраморни на светъл храм.
Пред храма е старикът Симеон
с лице сумрачно, каменно, мъхнато.
На Богородичното чедо свято
се радва: „Той е!” - с благодарен стон.
Към Младенеца с вяра гледа, ето,
в сълзи накланяйки се към телцето.
С очи към търсената Божа твърд -
тоз търпелив отдавнашен молител,
тоз патриарх, комуто бе Спасител
донесъл обещаната му смърт.
—————
* Сретение Господне е християнски празник, честван на 2 и 3 февруари. Според преданията Симеон, който е един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, като стигнал до стих 14 на гл. 7, помислил, че има грешка в текста „Девица ще зачене и ще роди Син…”, и се опитал да поправи думата „девица”, но Божи ангел го спрял: „Нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!”
——————————
В МЕН ВСИЧКО, КАЗВАШЕ МИ ТИ, Е ЛОШО
В мен всичко, казваше ми ти, е лошо:
тръбата ми от класа не звучи,
аз книжен съм и моите очи
във времената трънести са още.
Знай, в скитанията ми сред епохи
аз чувах непрекъснато вестта,
че дъщеря-красавица на бога
в глава родена е от мисълта.
О, щом все пак, горчилките разлистил,
напълно този мой сонет измислих,
то дай на съд невинната мълва.
Но знай поне единственото точно:
сонетът е от моята глава
замислен и заченат непорочно.
СРЕТЕНИЕ
Шла колесница солнца под уклон,
На облаках блистали аметисты.
В заре закатной воском золотистым
Светился мрамор храмовых колонн.
И шёл от храма ветхий Симеон,
Темнея ликом каменным и мшистым.
А на груди у Матери в душистом
Её покрове радовался - Он!
Весь просиял, глядел не нагляделся,
В слезах склонясь у крошечного тельца.
И п;днял очи благодарно в твердь
Тот терпеливый, давний тот проситель,
Тот патриарх, которому Спаситель
Принёс давно обещанную смерть.
——————————
ВСЕ У МЕНЯ, УВЕРОВАЛ ТЫ, ПЛОХО
Все у меня, уверовал ты, плохо:
и не дано показывать мне класс,
и книжен я, и лазает мой глаз
среди былых времен чертополоха.
А знаешь ли: в скитаньях по эпохам
мне приходилось слышать, и не раз,
о том, что дочь-красавица у бога
из головы, как мысли, родилась.
О, если все ж на горькую беду мне
сонет я этот начисто придумал,
ну что ж, отдай под суд его молвы.
Но знай хотя б единственное прочно:
что, из моей рожденный головы,
задуман он, зачат был непорочно.
