Владимир Палчиков (Владимир Иосифович Пальчиков/ Элистинский), съветски и руски поет и преводач, е роден на 18 март 1936 г. в с. Целина, Ростовска област, в семейство на съветски служащ. Завършва историческия факултет на Ростовския държавен университет (1960) и Висшите литературни курсове към Съюза на писателите на СССР. Публикува поезия в издания като „Вечерний Ростов”, „Подъём”, „Советская Калмыкия”, „Теегин герл”, „Новый мир” и др. Работи като учител, редактор на Калмицкото издателство (до 1973 г.), редактор в сп. „Наш современник”, изд. „Современник” и в. „Литературная газета”. Превежда поезия на калмицки поети. Член е на Съюза на журналистите на СССР (1963) и на Съюза на писателите на СССР (1971). Известен е като майстор на поетичния палиндром. Автор е на стихосбирките „Радуга” (1961), „Стихи” (1962), „Солнце на вкус” (1965), „Зёрна и капели” (1966), „100 сонетов” (1966), „Андрей Рублёв” (1970), „Зов” (1972), „Свод сонетов” (1990), „О купавы торк” (1999), на книгата с преводна поезия „Яблоко нартов” (1989) и др. Живее в Москва.

Публикации:

Поезия:

СРЕТЕНИЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 176 март 2025