ОСМИ МАРТ
Детски мартенски стихове
ОСМИ МАРТ
В Деня на мама и на баба,
аз много, много ще внимавам -
ще слушкам, няма да беснея,
играчките да разпилявам…
Прилежно ще изям закуската
и обеда, без да капризнича.
А после малко ще поспинкам,
като изслушам една приказка.
На масата ще съм възпитана,
та гостите да ахнат смаяни.
А отсега знам - ще изпея
и къса песничка за празника.
Тъй силно аз ще се старая
ча-а-а-ак на вечерта докрая…
Дано обаче да издържа,
че с послушание тъй дълъг
е денят!
ДЕНЯТ НА МАЙКАТА
Прабаба ми е майка на баба,
а баба ми е майка на мама,
която пък е моята майка,
а аз съм майка на куклата Мимка.
Затова прадядо, дядо, тати и бати
днес си шушукат нещо много потайно…
Изпратиха ни да се разхождаме в парка,
а когато се прибрахме видяхме,
че холът се е превърнал в цветарница,
а кухнята - в малка сладкарница.
Ах, така обичам подаръци и изненади!
Само дето подозирам, че ще се наложи
пред всички стихчета да рецитирам.
А може би този път ще ги каже Мимка?
Сега отиваме с нея да репетираме.
ПАРИЧКИ
Тези безброй дребни парички,
пръснати из тревата,
са мънички маргаритки -
със зелени ръчички и краченца
(стебълца и листенца)
и жълто-бели капелки.
Набрах красиво букетче
и го занесох на прабаба,
а тя ми даде една маргарита.
Сега са като дечица
от детска градина, скупчени
около учителката.
ТАНЦЪТ НА ПЧЕЛИЧКИТЕ
В детската градина репетираме нов танц -
около наклякали деца, с корони от цветя,
жужим и обикаляме със кофички в ръцете.
Това сме ние - малките пчелички, събиращи
нектар от всяко разцъфтяло пъстро цвете.
Пристъпваме на пръсти, валсираме, въртим се…
Но Атанас за трети път ме спъна! Аз бързо
го ощипах и той се разрева. Когато госпожата
строго ме порица, отвърнах: „Ужили го пчелата”.
Защото аз от дядо знам - пчеличките не се закачат.
ГОРСКАТА ФЕЯ
С прабаба заедно изплетохме
венче-корона от цветчета,
а после обички и гривна.
И се превърнах в горска фея,
накипрена за важен бал…
Затичах из поляната,
засмях се, затанцувах весело,
но както се въртях, се спънах
в една къртичина
и тежко тупнах по дупе!
Короната ми се търкулна
в тревата, загубих си бижутата…
А гривната ми беше станала
на мъничко часовниче, което
показваше, че време е за плач.
ЖЪЛТУРЧЕТА
Колко нацъфтели глухарчета!
Но откъде ли са се взели?
Баба каза, че младата пролет
е преминала тази сутрин оттук,
облечена в народна носия,
и както е бързала, не е забелязала
кога нанизът й с жълтици
се е закачил на нещо и скъсал.
Събрах ги много внимателно
и баба ми изплете огърлица.
Свалих я чак преди лягане
и я оставих на тоалетката.
Но на сутринта с изненада видях,
че кръглите жълти цветчета
са се превърнали в пухчета!
Силно ахнах и те се разпиляха.
Как сега ще ги върна на пролетта,
когато дойде да си ги потърси?
