Змей Горянин

Колкото по-черен е мракът, толкова по-ярко блестят светулките.

В най-черната и противна мрачина на робството - тъкмо преди 180 години - като Божия светулка проблясна една бледа и трепетна искрица на българщината.

Нейният плах светлик озари бледо, отшелническо лице, сякаш слязло от иконата на светите Български Седмочисленици и в глухата, гробовна тишина на робското униние проеча любящ и величав като рев на разпенен планински поток, като буен звън на великденски камбани един зов:

О, неразумний и народе! Поради що се срамиш да се наречеш българин?

Тъй започна своя път отшелникът от Хилендар - светият Отец Паисий. Тъй грейна неговата неповторима по сила и въздействие книга, неговия боговдъхновен „Царственик”, който за българина е по-ценен от библията.

На призивния зов на Паисий се откликна звънът на робските окови и трясъка на игленките-пушки. На светлика, бликащ от книгата му, отвърнаха отразената в реките юнашка кръв и сълзите на старци и вдовици.

Чудото на възкресението се повтори с наложителна точност: един народ, разпънат върху Голготата на историческата неправда, погребан в страшната гробница на петвековното робство, възкръсна за нов и хубав живот.

И това истинско чудо бе дело на един-единствен дух, събран в огромния фокус на едно сърце - великият дух на българщината във великото сърце на Отец Паисий.

Първият от най-първите будители на българския народ няма установено родно място. И по-добре! Така той е такъв, какъвто трябва да бъде: мит и легенда.

Божий пратеник, принадлежащ на цял народ - баща на българското възраждане и духовен страж на народа ни от Калиакра до Охрид и от Видин до белия бряг на Порто-Лагос.

Денят на Паисий е празничен ден на целия наш народ, както и почитта ни към Паисиевото дело е почит към жертвения подвиг на българите през всички времена от древността до вечността.

——————————

в. „Росина”, г. 1, бр. 1., Сухиндол, 3 октомври 1942 г.