Добри Немиров

Истината е нужна на всяка крачка, защото тя е слънцето на човешкия дух, тъй като тя му дава топлина и светлина.

Ако за физическия човек е нужна храната, ако тя е изворът на жизнеспособността, за духовния човек е нужна истината, защото тя е магията да се прониква вътре в нещата и отвъд тях.

За да е тъй насъщна нуждата от истината, трябва животът да е отхранил твърде много нейни врагове.

Да, колкото е тя потребна за живота на човека, толкова му е и ненужна.

Истината озарява същинското положение на нещата, а често се явява нуждата това същинско положение да бъде старателно скрито. В живота има сили, които упорито противодействат срещу светлината на истината, борят се с нея и случва се често да я побеждават.

Ето защо на въпроса - „Що е истина”, ще чуем толкова различни отговори, колкото различни са личните чувства спрямо нея. Тя има множество образи, водещи към един и същ извод. Ние ще спрем на трите най-главни нейни образи.

Единият е така наречения философски образ на истината. Според философа тя е метафизика.

Тя има разтегливостта да преминава от едно тълкуване към друго, да пътува през препятствията на логическите противоречия и да остава във формата на нещо, което и крие и не крие доказателствата, на нещо, което и води и не води към доброто, на което нещо и не е правдиво, философът търси своята философска истина не за да усети известни догадки, а за да направи по-убедителна своята мисъл, в която началото и края стоят над истината, отношението на философа към истината е чисто интелектуално.

Другият образ на истината е етичният - „Истина, истина ви казвам…”

Тъй започва Исус всяка своя мъдрост към учениците си. Тия думи той изговаря не защото учениците му се боят да не бъдат лъгани, а защото Исус им обещава да им разгърне тая истина в нейната съвършена красота

Според Исуса истината не е антитеза на лъжата, а е образът на доброто. Зад всяка „истина”, произнесена от Исуса се крие по едно добро в неговите най-разнообразни по красота форми.

Исус не дири истината. Той я има в изобилие и я предлага на ония, които трябва да се възхитят и възрадват от величието на нейния образ.

Истината, това е майката на всички добродетели. Тя отглежда съвестта, тя я отхраня тъй старателно, за да стане двигател на всяка постъпка, на всяко дело. Тя отглежда и отхраня възторга, защото чрез него най-лесно се прозира до светлото зрънце на нещата. Тя озарява онова кътче от душевния живот, където се крие неговия смисъл.

Истината води към творчество. Тоя дар в духа на човека е мерилото на неговото душевно богатство. Истината се стреми да засили тоя дар, за да се засили и процеса на творческия живот.

Тя иска всеки да добива образа на божественото, а това става със силата и магическата чудодейност на творчеството. Чрез силата на божественото се дава живот на красивото и доброто.

Човек е един малък бог - не току тъй е речено, че е създаден по образа и подобието Божие. Той е малък бог, защото и той има дарбата да одухотворява нещата чрез силата на своя творчески огън. Но нека не се забравя, че процесът на одухотворението е израз на съвършената истина.

Но, освен философския и етичния образи, истината има и трети. Това е социалният образ. Ако при други случаи истината е в зависимост от интелектуалните и морални особености на личността, при социалния образ, тя е в зависимост от моралния облик на обществото, или още по-ясно - от моралните особености на обществения живот.

Неочаквано събитие внася потрес в цялото общество, очевидно престъпление седи в основите му и все пак върху него не се оказва окончателна присъда.

Едни го възхваляват, защото чрез него се прекъсват престъпните апетити на дадена партия, групировка или сдружение, други го обругават, защото чрез него се разкрива цяла верига от престъпления, която разбулва ред тъмни дела. Тук истината не е много чиста. Тя или е средство, за да се оскандали някоя личност, партия или групировка, - или е пречка срещу някое тъмно престъпно дело.

Нейният живот не е гордият живот на една господствующа идея, а е твърде труден и нещастен.

Тук истината не е нужна, за да внесе светлина. Тук на нея гледат с различни очи, през различни убеждения, в името не само на морални, но и на твърде груби интереси, обществото е приспособило истината към своите нужди, които са в зависимост от общия морален уровен на живота.

И докато следователно за едни истината е цел, за други е средство, докато за едни тя е спасител - за други е най-грозен неприятел. Тук истината не търпи една едничка дефиниция, тя не е господствующа идея, защото над нея господства друга по-силна идея - това е магията на общежитието, което налага множество компромиси в името на една вечно непостигната социална хармония.

При един живот управляван от изпитани морални сили, при един живот, чиито основи се крепят върху една богата морална традиция, истината би била необходимост, тя би градила социалните отношения, тя би управлявала обществения дух.

Разбира се, тогава вече истината ще бъде господствующа сила и тя ще бъде вдъхновителят на обществените идеи.

Следователно длъжни сме да приемем, че в обществения живот личността не е господар на своите лични морални сили, защото те са в зависимост от моралната окраска, която характеризува духа на времето.

Щом личността пожелае да бъде господар на свой морален апарат той ще бъде в противоречие с обществения апарат, който твори по съвсем друг път. Ето защо, в името на хармонията, всяка личност се стреми да приспособи към моралната атмосфера на живота, без да си дава сметка колко губи неговата индивидуална морална сила от това.

Така видяхме, че философският и етичният образ на истината имат свои ярко определени пътища. Единият е чрез интелекта към хармонията, другия е чрез духа към хармонията. Какво остава да се каже за третия - за социалния образ!

Създадените противоречия в живота - неотменните съпътници на хаоса биха завели истината към гибел, ако над нея не бдеше стихията на доброто и светлото.

Да измениш образа на социалната истина, когато знаеш, че той иде от самия живот, това е непостижимо дело.

Тогава засили устрема на етичната истина, постарай се да улесниш престижа на доброто и светлото - това ще бъде достатъчно, за да създадеш вярата в безсмъртието и величието на Истината.

——————————

в. „Летопис”, г. 1, бр. 12, 12.03.1933 г.