Димитър Угрин

Преди една година България бе щастлива да постигне своето народностно обединение. По този начин, вековният блян на българския народ се осъществи.

Лелеяната през вековете от всички нас мечта стана действителност. Но не трябва да се мисли, че нашето обединение дойде случайно и на готово.

Обединена България се създаде благодарение на епичните борби, които води нашият народ за освобождение и обединение.

В тези борби Македония, класическата българска земя, заема едно от първите места.

На коравите и свободолюбиви македонски българи още отрано е било отсъдено да играят важна роля не само в политическата, но и в културната история на България.

Като съставна част на българското царство още от IX век Македония неведнъж се е борила за политическата и духовна независимост на България, дори често и много по-упорито, отколкото българите от другите български области.

Същото нешо е изтъкнато и от известния френски историк Ramband в неговия труд „Etudes sur L’his foir Byrantin”: „Българска Македония е била още на времето си много по-национална по чувство, антигръцка, отколкото оная България, на която Преслав беше столицата”.

Тази правдива констатация на Ramband се потвърждава и от редица факти и данни от нашата близка и далечна история.

Така само със силно развитото народностно съзнание и буден племенен инстинкт у македонските българи можем да си обясним славните дела на българския народен герой Самуил и на хилядите още малки и големи борци и страдалци за народната свобода.

Но да не бъдем голословни.

Люлката на българската просвета не произхожда ли от Македония?

Светите солунски братя Кирил и Методий не създадоха ли българската писменост на македонско наречие?

В монастирите: Зографски, Хилендарски, Св. Прохор Пчински, Охридски, Дебърски и в много други градове и села българският дух бе останал непоколебим от фанариотската пропаганда, българското четмо и писмо се бе запазило.

Представителите на тези монастири са били същевременно и едни от крепителите на българската писменост по цяла Македония.

В монастирите и метохските училища са се подвизавали скромни труженици - учители, които са поддържали свещения огън на българщината.

Така, в Зографския монастир е учителствувал архимандрит Антим Ризов, който е основал там модерно училище през 1847 г., в Дебърския монастир е учителствувал известният писател архимандрит Йоаким Кърчовски, при когото се е учил Кирил Пейчинович, в монастира „Св. Наум” се е учил Димитър Миладинов, а в Пречистанския монастир е учил и после учителствувал архимандрит Теодосий Синаитски.

Поради тези неопровержими доказателства, съвсем право е мнението, че нашето възраждане требва да се счита, че почва от Македония.

От Македония се чу първият зов за нашето политическо и духовно пробуждане от монаха, македонски българин, Паисий.

От Македония излязоха и първите новобългарски писатели Христофор Жефарович от Дойран, Йоаким Кърчовски от Кичево, Кирил Пейчинович от село Теарце, и в по-ново време: Григор Пърличев от Охрид, Райко Жинзифов от Велес и Йордан х. Константинов-Джинот от Велес.

В Скопие за пръв път се повдигна въпроса за българската културна свобода и, църковна независимост.

В Македония се откри и първата българска печатница от архимандрит Хаджи Теодосий Синаитски в Солун през 1838 година, подновена и продължена по-късно от Константин Държиловича от с. Държилово, Воденско.

В 1852 година най-после, в Кукуш бе назначен за пръв път в ново време и първият български владика Партений Зографски от с. Галичник, Дебърско, в 1855 година.

Тези данни са достатъчни, за да убедят и най-големия скептик, че Македония винаги е стояла начело на българската писменост, на българската просвета, че Македония силно и непоколебимо е подържала буден българския народностен дух, поради което днес с право може да се нарече люлката на българската култура.

——————————

в. „Литературни новини”, г. 2, бр. 8, 24.12.1942 г.