Димитър Угрин

Не съм оня размирен хлапак
със червени като макове бузи,
който броди във ведрия мрак,
упоен от възторжена музика.

Във очите ми светли сега
не се къпе простора безбрежен
и чемерна и черна тъга
разпростря над душата ми мрежа.

И чемерен и черен кошмар
над селата разпуснал завеси
помрачи в мен детската жар
и предишната бодрост и веселост.

А в бездушния каменен град
със гранитните сиви площади
отшумя посред грижи и глас
като пролетен дъжд мойта младост.

И затуй във смълчаната вечер
аз съм тъй безутешен и бледен
и си спомням със нежна сърдечност
за хлапето от златната степ.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 10, бр. 6-7, 1938 г.