Любомир Духлински

БРАТСКА МОГИЛА

В зеления тих пламък
на градския парк,
под нарисуваното знаме
има гроб, но няма цветя.
В него лежи млад воин
и спи войнишка съдба.
Минавам край него,
но дори и не спирам -
да прочета поне имената.
Нямам оправдание!
Юли изсипва огън
върху главата ми.
Няма роднини или приятели,
пред него свели глава.
Само лястовица прелита.
Шумолят тихо тополите.
Пейка в уютната сянка.
Пада със шепот листо.
Пътеки от четири страни.
Това е, което остава -
изкъртено знаме,
бурени и тишина.
Отвъд всичките почести
надвисва пак самотата -
кънтяща и оглушителна.
Свеждам очи и си тръгвам,
за да не нарушавам покоя.
Нека почиват момчетата.
Сянка ще им пази тополата.

АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА

Мирът беше плащан с живот -
от войника, загинал край Ахелой
или някъде близо до Дойран,
край завоя на Черна или Драва.
Пролятата през вековете кръв
и днес тече като пълноводна река.
Надгробните плочи са в рая,
в гората от мълчаливи гробове.
Разгръщаш днешните вестници,
в тях - от първа линия репортажи:
кого и колко днес ще убием…
Погледнете мълчаливото гробище -
тук всички и всичко е помирено.
Никой не чува гласовете на мъртвите…
А днес е Архангелова Задушница…

ГОРЕ НА ХЪЛМА

Ще бъде последният ден -
тук, на хълма, до сипея.
Може някой и да заплаче
и да си спомни за миналото.
После всеки лудо ще хукне
да гони тролея за в къщи
и света на познатата скука.
И пак забравяме мъртвите.
Дали и нас така ще забравят?

ГРАНИЦА

Където свършва Родината -
на аерогари, на митници -
там започва раздялата.
Оттам тръгва пътят за никъде -
казваш сбогом на детството,
на обраслите в бурен гробове,
на приятелите, които остават.
Самолетът набира височина,
облаците скриват земята ни,
но е някак много различно -
самолетът е последният дом.
Скоро ще излезеш от него
в различно пространство.
Поглеждаш назад. Празно е!
Няма връщане за стрелата,
която лъкът е изстрелял.
Където свърши Родината,
там започва раздялата.

КАРНАВАЛ

Забавлявайте се!
Пресушавайте чашите с вино!
Пийте и пръскайте злато.
Хубаво е да се забавляваш -
някак встрани остава животът
и ругатни и стенания не се чуват!
Колко е опияняващо и весело!
Защо ти трябва да знаеш
дали има бездомни и гладни
отвън, на студената улица?
Забавлявайте се!
Пийте, наливайте вино.
Чашите да звънят още по-силно.
Така няма да чувате
клетвите на посинелите устни.
А и защо да ги чувате -
и без това не разбирате
техните думи!

ПОСЛЕДНИЯТ ВОЙНИК

Когато последният войник умре
и свършат спомените за войната,
дали някоя от освободените страни
ще се поклони над неговия гроб?
И кой ще обяви световен траур
за края на последния войник?
Или гробът му ще е обрасъл с тръни
и ще го заравнят, за да направи място
за следващия, вече млад войник,
защото последната война започва?

ТРЕТАТА

Не хулете Русия, господа.
Дончо Дончев

Плашат ни с Трета световна!
Господа, не си струва -
втората продължава все още -
тя дори не е спирала.
Цял век вече се случва -
преди да завърши една,
започва се друга.
Във всеки дом, всеки ден
ехото от минали дни
представя се от режисьори
и тълпа второстепенни актьори.
Лицето на войната е размазано
от безкрайни ефекти и грим.
Разрушителят винаги
е по-бърз от строителя…
Всичко ще разкажат очевидци -
такива винаги се намират -
макар да не са ходили на война.
Ще бъдат запълнени
вестникарските страници,
по памет смъртта умножавайки.
Нечия скръб все още
е като буца във гърлото,
но строят ехти от бойните песни.
След битката - както и преди нея -
пак слънце и пак синьо небе.
И все си мислим,
че природата е всесилна,
че от разрушението
не остават следи по земята
и тревата е все по-зелена.
Само дано не забравим,
че векът, в който живеем
и ръката на разрушителя
са пълна с ненаситни
„Малчугани” и „Дебелаци”*…

—————–

*”Малчугана”, „Дебелака” - кодовото име на атомните бомби, хвърлени от американците над Хирошима и Нагасаки.